151 години

Днес се навършват 151 години от обесването на Левски. Поклон!

150 години от обесването на Васил Левски

Днес се навършват 150 години от обесването на Васил Левски. През тези 150 години българският народ минава през какви ли не премеждия, катаклизми, национални кризи, предателства.
Въпросът е какво научи българският народ за всичките тези 150 години?

Риторичен въпрос.

А Левски ни гледа. И съм сигурен, че не е доволен.

Ето една история, която се върти в интернет. Вероятно е художествена измислица, но е достатъчно силна, за да ни накара да се замислим. Приятно четене!


Един турски офицер, тръгнал по следите му, посочени от предател, за да залови Левски.Но какво видял на калната пътека преследвачът? Във вдлъбнатината от неговата стъпка се била събрала дъждовна вода и от нея кротко пиела сърна. Трепнало сърцето на турчина и той си казал: “Щом сърна пие вода от стъпките на този човек, значи той е светец”. Върнал се в София и си подал оставката пред миралая.

Миралай Тефик бей – човек по ориенталски мъдър, желаещ не просто да унищожи физически Левски, а да го превие и така да смаже цялата рая, е изпитвал такова уважение, че е искал да помогне на този удивителен мъж. Може би на моменти е забравял, че са от два различни свята, че са непримирими врагове!... Но Левски не подава ръка, не откупва живота си! Апостолът избира смъртта пред позора. Турчинът не е могъл да направи нищо!...

Тефик бей влиза замислен в кабинета си и в пълно мълчание сваля ордените. Не отговаря на въпросите на своя подчинен. А после признава поражението си:
- Хитър и прозорлив е... Умен човек, има честни очи, които дълбоко в мене гледат... Ако не бях турчин и не бях миралай, щях да тръгна след този човек!
- Ти си луд, Тефик бей! – възкликва Орхан бей – Неговите дири свършват до бесилото.
- Не! Започват от бесилото! Ти нищо не разбираш – ние с тебе живеем, за да умрем. Той умира, за да живее!...

Признанието на врага е най-голямото признание за един воин. Един враг на всичко българско, удря плесница в лицето на позора ни български и ни дава урок по чест и благородство!...

Историята взех назаем от тук.

149 години от обесването на Левски

 

 „Повика ме едно заптие да отида да изповядам Левски при обесването му. Отидох заедно със заптието на мястото, гдето щеше да бъде обесен Левски. Там заварих мютесарифина, много турци и войска. Левски стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и бледен, но с поглед смел и остър. Като ме съгледа, че ида, аз хвърлих един поглед към него и в това време, стори ми се, че ми направи знак с очите си. Аз се разтреперах и изтръпнах! 

- Папаз ефенди, ми каза мютесарифинът, иди там, та според вярата ви извършете вашето, като ми посочи към Левски.

Аз отидох при Левски и като го изповядах, почнах да чета отпусната за случая молитва и когато споменах името „раба Божия Василий“, Левски ме пресече и каза: „Споменувай ме в молитвите си, Отче попе, с името „йеродякон Игнатий“, и след малко мълчание прибави:„Моли се Отче, не за мене, а за Отечеството България!“

След като свърших обряда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика: „Боже, избави България!“

Последните думи на Васил Левски пред отец Тодор Митов, броени мигове преди да бъде окачен на въжето. 

Източник на текста: Православна България / Orthodox Bulgaria

149 години от обесването на Васил Левски. Поклон!

148

Не трябва да забравяме, че в най-тежките времена се раждат най-големите герои.

148 години без един от най-големите дейци на българското освободително дело.

Поклон доземи, Апостоле!