Пак за Левски...

Над тефтерчето на Левски
Дамян Дамянов

"НАРОДЕ????"

...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал - ако е кал? - сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат!
Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения - него - да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ "свещен"...
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял - "Народе????"
Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи.


Чувствам се странно - две думи на кръст не мога да вържа... Днес благодарим на Станислава Георгиева, която сподели стихотворението "Над тефтерчето на Левски" , написано от Дамян Дамянов. Има и още нещо - клипче с мисли на Левски, но за съжаление аз не мога да го изгледам, затова предоставям тази възможност на вас - http://vbox7.com/play:a9f076b6ba .
Благодарим ти, Стаси!
Нашите герои ще са живи, докато ние сме живи и ги носим в сърцата си!

Кой разплака Васил Левски?

За вас не знам, аз не мога повече... Светът върви напред, а България си прави "кръгчета" . То и самият живот си е колело, но ако е така, това значи, че моментът на истината наближава - или отново ще е "Свобода или смърт" или отново ще се загубим... и този път може да е завинаги... Спи, Дяконе, не се събуждай! А народът... Той защо спи?
No Name е прав... Левски плаче... Всички борци за свобода плачат... България плаче... А народът? Той какво прави? Обикаля по моловете, граби от грабо и се оплаква, че няма пари...
Ах, защо, родих се днес...

из Немили-недраги

из Немили-недраги
глава единадесета


Едничкият фотографически портрет, който имаме от Васил Левски, по злочестие, не дава ни най-малка идея за един человек, надарен с такава силна воля и характер. Изкуството не е могло да представи изразителното му лице, осветлено от величието на една идея, която го вдъхновяваше и гореше.
Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав! Той беше като Тотя войвода голям песнопоец; и не един път букаците на Стара планина са еквали от гласа му¹. Когато посещаваше Букурещ, той заедно с известията за устрояване комитетите донасяше Каравелову в дар шарени, криви, читашки чибучки. Това щастливо настроение беше нужно негли да крепи бодростта му сред всегдашната борба с апатията и подозрителността на роба.
Но когато беше потребно, ставаше друг. Ясността му изчезваше от лицето, погледът му добиваше сериозно изражение, гласът му беше глас, който налага, който заповядва; словото му, просто и безизкуствено, вълнуваше, смущаваше, убеждаваше. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения, повдигнати въпроси, разбудени жажди. Известността му бързо порасна, влезна в хижата, развълнува градовете, изпълни планините. Словото му будеше человеците, името му будеше населенията. Една нощ той в Пазарджик говори: резултат беше записванието на един милион гроша самоволни пожертвувания! Той често беше груб, не гъделичкаше никого, защото проповядваше една длъжност, а не едно учение. Недостатъкът на знанията му се изкупуваше с напредничавостта на понятията му. Огорчен еднаж от дивотията и суеверието на някои селяни, той им каза гневно:
- Вие ще станете хора само когато проядете месо в сряда и в петък!
Попитаха го един път селяните от Софийско, дето той устройваше трескаво комитети:
- Бай Василе! Когато се освободи България, кого ще си турим цар?
- Ако се бием с турците само за цар, то сме глупци. И сега си имаме султан. Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство - отговори Левски навъсено.
- Ами ти каква служба ще вземеш тогава?... Зер, пада ти се най-първа служба.
- Никаква. Ще ида у други поробени народи, да правя това, което правя тук сега.
И той говореше искрено.

(цъкнете на заглавието, за да прочетете целия разказ)

Чистият път

Епизод из живота на Васил Левски

В комисията по откриването паметника на Левски в София, в която бях член, ставаше разговор върху великия проповедник на свободата. Понеже всичките членове от тази комисия много или малко лично познаваха Левски, разказваха се анекдоти за неговата безстрашливост и смелост при най-трудни обстоятелства, за неговата съобразителност и хладнокръвие в опасностите, с които беше насеяна всяка стъпка от неговото скиталческо съществувание. Всичките тия разкази, един от други по-невероятни и изумителни, хвърляха ново освещение върху моралната сила на Дякона и прибавяха нови зари на ореола, с който този тайнствен, почти легендарен лик стои окръжен в нашето въображение. От всичките наши първи революционери само един Левски може да печели от всяко ново разчопляне на неговия живот. Другите са една смес от светлини и сенки, всичките имат своята опака страна, тяхното обаяние неминуемо губи от силата си и блясъка си, щом личностите на тия революционери изцяло се покажат на нашия любопитен поглед. Една покровителствена завеса е нужна за известни страни на техния характер, за известни моменти на техния метежен живот. Затова задачата на техния биограф е деликатна, когато той реши да изрисува живота им с фотографическа точност. Ние видяхме колко повреди Захарий Стоянов при подобен един случай (опита за биографията на Христо Ботев).

(цъкнете на заглавието, за да прочетете целия разказ)

Из кривините

Из кривините

(Едно възпоминание)



Пристигнахме доста рано на Карнарския хан. Както е обичаят, отседнахме там и влезнахме в кръчмата, за да си починем и хвърлим по чашка гроздова ракийка, преди да уловим кривините на Стара планина, която се зеленееше пред самата вратня на хана.

Аз пътувах насам за пръв път. Но троицата ми другари съграждани бяха стари влашки хаджии и познаваха добре пътя за Влашко - Колхидата някога на сопотненци и карловци, - за дето ме изпращаше баща ми с десетина минца, пуснати в портмонето ми, плюс няколко благословии за честита печалба под крилото на един сродник.

Ето защо през целия път дотука мене ме преследваха безпощадно, като конска муха, куплетите на блудкавичката песен:

Лятна нощ се превалява
и след лъскава зора
млад юнак си кон извожда
из железните врата.




С бащина благословия
той на коня възседнал,
за честита търговия
той намислил й тръгнал.

(цъкнете на заглавието, за да прочетете целия разказ)

Апостолът в премеждие...

Преди време получих писмо от една будна патриотка на име Светла Василева. Тя ми напомни, че има няколко разказа на Иван Вазов за Левски, които липсват тук, в блога. Затова сега ще ги добавя.
Благодаря на г-жа Василева. Нека бъде жива и здрава!

Апостолът в премеждие


На мястото, дето днес се красува княжеският дворец, на 1871 година стоеше старият валийски конак, със своите лоши, сбутани, с неправи стени здания, снабдени с вехти чардаци-коридори към тесния, постлан с камъни двор, и със своята голяма дървена порта към запад, вардена от двама стражари, отляво на която стърчеше джамия, а отдясно се зеленееше голяма върба с увиснали до земята клони, що едничка радваше погледа тука.

През един хубав юнски ден в нея година из конашката порта излязоха вкупом няколко заптиета, спряха се на малкото мегданче там, пошушукаха си няколко време, па се пръснаха по разни посоки.

Един от тях, познатия Али чауш - чернокож, брадат, с грубо и подпухнало лице турчин - улови чаршията - днес Търговска улица, - проби си път през шумния върволяк, който гъмжеше из тясната, с притиснати и ниски редове от бакалници и дюкяни улица, като се вгледваше внимателно в някои лица. Когато пристигна при хана на Трайковича, той го изгледа изпитателно, както и кръчмата му, попипа машинално револвера си, като да се убеди, че е на мястото си в калъфа, па потегли да влезе в хана.

(цъкнете на заглавието, за да прочетете целия разказ)

О, свобода...

Честит трети март, българи!

Бъдете живи и здрави, и най-вече, бъдете благодарни, че е имало някога хора, които са дали живота си заради нас, и още повече - бъдете готови, българи, бъдете готови, щото, ако някога се поиска нещо такова и от нас, да можем и ние да дадем живота си, в услуга на тия, които ще дойдат след нас!
Българи! Четете, знайте и помнете своята история, защото само тя е съпричастна със съдбата българска; знайте, помнете и разказвайте я, за да знаят и другите, непросветени или слепи и глухи за истината, защото знанието просвещава, защото от истината прогледват слепите; помнете, разказвайте и почитайте своята история, своите герои.

Където и да си - не забравяй, че носиш кръвта на достоен род!

снимка : chudesa.net

139 години...

Днес се навършват 139 години от смъртта на най-голямото светило в българската история и в българската революционна борба - Васил Левски.

Писмо до Левски
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.

На "пътя към Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.

Златина Великова

Поклон пред паметта му!

Към Апостола

Ето още две стихотворения от Цветан Тодоров :

КЪМ АПОСТОЛА

Сладкодумен ораторе,
светлоок проповеднико,
овъзторжен мечтателю,
венчан за Отечеството си –

стародавна повеля е
да присъстваш във Времето,
да си мисъл -прозрение
и насъщно обсебване...

Това чисто занятие,
що си взел като жребий –
във века на превратностни
е достойно, потребно е!

ПРИПИСКА

 

 „Аз, Паисия йеромонах...”(1762)

   “Аз, Васил Лъвский...”(1862?)

... Зная – ще се родиш.

И ще ми носиш кръста.

Делото – да го продължиш.

След сто годин. Насъщното.

Ще презреш  и ти болка

и в душа съсипни.

На ползу роду

сърце ще дариш.

Ще си с братя следовници –

някой Христо, Матей...

Земя си кръстом ще бродиш.

Ще сторваш полиелей

на словото на светци

и лъвската храбрина

на предци..Ще тачиш орли

и техните прости гнезда.

На политика чужбинска

с разум ще връщаш.

Ще мразиш насилника.

Времето ще обръщаш...

От битието е видно

и тука записвам:

Апостоли – все ще ги има!

Ведно с Истината!

Цветан Тодоров

Русе

Благодарим Ви, г-н Тодоров!

Той умря за нашата свобода...

... а сега някакви си корпорации, консорциуми и още тям подобни други сложни думи ще ни я отнемат?
Кажете "НЕ!!!!!" на ACTA!

ACTA засяга всичко в интернет, което обичаме - Wikipedia, YouTube, а защо да не засегне и Блогът за Левски? Пък и на никой не му е приятно да му ровят в личните неща - ще ви следят, всяка ваша стъпка в интернет ще се записва. И сега го правят, но само с престъпниците. Ако ACTA се ратифицира, вашият интернет доставчик ще записва всичко, за всеки. При първия download, ще ви посрещнат най-сърдечно от най-близкото РПУ.
Нашите деди са се борили и са дали кръвта и живота си, а ние не трябва дори и това да правим. Трябва само да кажем гласно "НЕ на ACTA!!!! ИСКАМЕ СИ ЖИВОТА!!! ИСКАМЕ СИ СВОБОДАТА!!!"

"НЕ на ACTA" има над 13 милиона последователи и растат с всяка изминала секунда! Можете да се подпишете тук :

http://www.avaaz.org/en/