Над тефтерчето на Левски
Дамян Дамянов
"НАРОДЕ????"
...А страничката, види се, е мокра...Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал - ако е кал? - сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат!
Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения - него - да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ "свещен"...
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял - "Народе????"
Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи.
Чувствам се странно - две думи на кръст не мога да вържа... Днес благодарим на Станислава Георгиева, която сподели стихотворението "Над тефтерчето на Левски" , написано от Дамян Дамянов. Има и още нещо - клипче с мисли на Левски, но за съжаление аз не мога да го изгледам, затова предоставям тази възможност на вас - http://vbox7.com/play:a9f076b6ba .
Благодарим ти, Стаси!
Нашите герои ще са живи, докато ние сме живи и ги носим в сърцата си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар