140 години от обесването на Левски

Здравейте! Здравейте...
140 години... 140 години без един от най-великите Българи. Уви, далече е годината 1873-та - никой жив свидетел няма от тая година. Никой! А спомените? Дали спомените, поне, са живи? Спомените... Но спомените за кое? Спомените за какво?? Спомените за кого???
И ние не знаем. Толкова сме омотани, толкова са ни омотали, че и ние вече не знаем какво знаем, какво не знаем, какво си спомняме и какво не.
Преди 140 години, Васил Кунчев, наричан още Левски, е обесен край София. Какво ставаше в продължение на тия 140 години? Какво не видя Апостола?
През тия 140 години, българите се бореха! Бореха се, най-напред, срещу османци, после срещу сърби, срещу гърци, срещу румънци, срещу англичани, срещу французи, срещу руснаци... Срещу кого ли не се бориха българите, срещу кого ли не се противяха те, за всичките тия 140 години. Бориха се, борихме се, борим се, и ще продължаваме да се борим! Срещу всичко и срещу всеки! Защото такива сме ние, българите - ние сме левове, ние сме борци, борци за свобода и за правда! Защото откак българин е строшил оковите и е усетил свободата, той се бори само за тези, толкова скъпи и толкова святи неща - за свобода и за правда!
Видяло се е, че ни мотат, винаги са ни мотали - не се знаело какви сме и защо сме такива. Не се знаело откъде идваме и закъде сме тръгнали. Не се знаело как сме стигнали до тук, защо предците ни са били толкова велики, защо няма нито едно пленено българско бойно знаме. Не се знаело... Ами как да се знае? Как, когато, ако се узнае, ние ще станем повече от англичани и французи взети заедно! Как да се знае, след като е толкова неудобно за ГОЛЕМИТЕ... Но истината ще излезе наяве, нали затова се борим? За правдата, за истината, за нея се борим. Че нали, в днешни дни сме, уж, свободни, та ни е останало да се борим само и единствено за едничката правдина.
Знай, българино, че си потомък на велики хора!
Знай, че твоите потомци са имали една поговорка, дето гласи "Да не усъмваш там, гдето си замръкнал" и че именно тая поговорка ги е карала да не се спират на едно място и да желаят да покорят света!
Знай, че на много места в света, хората знаят за българите и техните способности, затова и до ден днешен в Афганистан, например, можеш да чуеш сравненията "Силен, като българин" или пък "Хубав, като българин", а някои от арабските народи още разказват легенди за Тервеловата войска!
Знай, че изкуственото високомерие на останалите нации спрямо нашата, никога не може да се опре на думи, като тези : 
"Българите - това е народът, който имаше всичко,
което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за
тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е
народът, на който се учудваше светът"
Магнус Феликс Енодий
Знай, че най-добре са ни оценили тези, които сме надвили! И то не само във война - колко шампиони, медалисти, наградени имаме в спорта, в математиката, в технологиите, в науката - навсякъде!!!

Знай, българино, че сме се борили срещу много врагове, но най-опасният си оставаме самите ние... Въпросът ми е, трябва ли да сме под нечие робство, под нечий натиск, за да сме единни? Нужно ли е? Не може ли, вместо да се надигаме на бунт, само когато ни тъпчат и се опитват да ни сгазят и уморят, да сме единни винаги и да покажем на нещастниците, че сме монолит, че не могат да ни разклатят, че ще ударят на камък, или дори по-лошо? Човекът за човека е звяр... Над това си помислете. Крайно време е да престанем да създаваме тарикати и да започнем да създаваме хора. Или не, не хора, а човеци! Нека бъдем човеци! Нека бъдем едно цяло! Дължим го на себе си, дължим го на близките си, дължим го на приятелите си, дължим го и на тях... на хората, които дадоха живота си, за да можем сега, ние, да се наречем... Свободни!!...
Бъдете добри!
В. Петлов

А сега нека ви представя нещо, което ми беше изпратено от един господин, който е историк по образование. Става дума за г-н Киро Проданов и неговата публикация "Какво днес Левски не би простил на българите" . Желая ви приятно четене!

               КАКВО ДНЕС ЛЕВСКИ

       НЕ БИ ПРОСТИЛ НА БЪЛГАРИТЕ

             Размисли по повод 140 години от                  смъртта на Васил Левски

                        Киро Проданов

                               

         За напредъка на един народ поуките от историята му имат съдбоносно начение. Сътвореното от Левски „Свето дело” за освобождението на България е блестящ пример с какво себеотрицание  човек трябва да работи за Отечеството. Той успява да подчини на тази осъзната кауза да й служат с безпрекословна преданост над 1100 човека, обединени в 108 частни български комитети, при това само за по-малко от три години!  В условията на дълбока конспирация, постоянен риск и нестихващи разногласия с Каравелов и кръга му в БРЦК,  Апостолът създава и подчинява на светото дело една удивителна организация с верни и предани на делото съмишленици.

         Поучихме ли се от този, пред когото се прекланяме?

         „В Българско не ще има цар, а…народно управление…свобода и чиста република”- пише Левски и настоява конкретни параграфи в устава на БРЦК да определят републиката като крайна цел на освобождението. Но през април 1872г. на общото събрание с приетия устав на организацията Каравелов се налага над последователния републиканец В.Левски. Записано е, че „Формата на бъдещето българско управление ще бъде неопределена до онова време, дорде българското освобождение не стане дело свършено”…. След 6 години това дело е факт, а следващите 66 години бележат неравенството в борбите между привържениците на двете форми на управление.

         Би ли ни простил Апостола за установената след Освобождението монархия? От поданици на султана, българите стават поданици на доведени отвън владетели. Те яхват мечтите им за единна национална държава, за да постигнат своите имперски амбиции или просто да си поживеят добре като осигурят потом-ството си. И го постигат. С цената на крушението на българската държава в три войни. Това е резултатът от пировата победа над идеите на Левски от страна на кръга около Л. Каравелов - републиката остава затънтена мечта в съзнанието на цели три поколения идеалисти. В следвоенните години мнозина от тях бунтуват хората срещу властите за по-добър живот. Не умеят обаче дори да имитират подобаващо Апостола. Пренасят идеята за републиката върху вълната на Втората световна война, четвърта за нас българите през ХХ век, но действията им пораждат нови въпроси...

         Би ли се гордял Апостола с републиканската форма на управление след 9.ІХ.1944-та ? Нека партийно-пристрастните българи не се гневят. Защото една република, утвърдена с репресии над десетки и стотици хиляди, отнела собственост и преобърнала представите за справедливост, братство и равенство между хората, би ли се радвала на одобрението на Апостола? При това демагогски наречена „народна”, а  и оказала се единствената в обединена Европа държава начело с потомствен монарх, може ли тя да бъде бъде „чиста и свята република” според разбирането на Левски? Би ли простил величавият дух на Апостола подобна метаморфоза на българската политика в ХХІ век?       

            

Днес преклонението пред делото на най-великия българин се превърна  в ритуал и

декларативна поза от мнозина българи. Най-вече, разбира се, от хората във властта. Защото с въвежданите от тях правила и методи на работа, с регулациите в стопанския живот и с постоянните симптоматични промени в законите доказват само, че не работят като Левски за „облекчаване живота на българите”. Че с липсата на политика в държавата за надграждане, определена от Ат. Буров като обреченост „на всеки 40 години да започваме от нулата” нашите управници ни поставиха в дъното на почти всички световни класации.. Какво друго можем да искаме днес от тях, освен да работят с ум, сърце и прозорливост като Левски? Да изкоренят лъжата, лицемерието и демагогията от амвона на властта и да работят първо за общия интерес на „чистата и свята република”, след това за своя, а не обратно.  

        Има много умни и почтени българи във всички сфери на живота ни днес. Не всички са напуснали страната, както се говори. Ала всички се нуждаем от нови правила и морал в политика, за да бъдат чувани гласовете ни. А не да бъдат купувани на избори. Или да бъдат обърквани от постулатите на самозвани кандидат- депутати с доста съмнителна репутация! Това ли е днес демокрацията? - да избираме измежду по-малкото зло?! За това със сигурност Той не би простил и безнаказаната демагогия, и узаконеното измъкване от заслужено наказание на хората с пари и власт. Защото неподправена истина е, че справедливото правораздаване е в основата на силната държава - като дух и доверие на гражданите в институциите. „От нас зависи да бъдем равноправни с другите народи”- едва ли някой ще оспори, че тези думи на Апостола днес изцяло касаят именно отговорността на законодателите и съдебната ни система като един от стълбовете за националния просперитет. И също толкова неоспоримо е, че няма друг българин, изстрадал така фатално своите принципи за съграждането на българския  „Храм на правата свобода” и „Храмът на истината”! Това трябва да искаме от държавниците ни - да изградят този Храм! И със сигурност Той не би ни простил, ако не накараме хората във властта да го постигнат!

        Би ли простил днес Левски на всички българи с портрета му над бюрата си и ръководещи хора, не обичащи да им се казват „погрешките”, възползват се от простотията, вместо да се борят за нейното преодоляване защото така е по-лесно? Когато подкупничеството е масово, а примиренчеството почти всеобщо, крайно  време е всеки от нас да се запита: до кога и до къде по този начин? Прошка или тояга за управниците, които превърнаха в норма войната между институциите и премълча- ването на неудобните истини, а неразбирателството между политическите лидери  се превърна в антипод на парламентарния девиз „Съединението прави силата”? „Народната работа стои над всичко”- повелява и доказва Левски, ала днес политическата ни класа очевидно не мисли така. Видно е, че тя не прилага общоевро- пейските принципи за добро управление и за жалост го доказва системно.

        „Трябва изпит за всеки.Защото има примери: Днес е човек, а утре-магаре”.

Със сигурност Левски не би простил неумението ни да разкодираме и прилагаме този изпитан негов завет - изпит и проверка днес за всеки, комуто възлагаме надежди за добро управление и просперитет на нацията. Виждаме успешно да са претворени идеите на великия българин в живота на други държави и народи. Ще го постигнем и ние щом всеки осъзнае нуждата от нов обществен морал. И когато изди- гаме и зачитаме добродетелните хора. Такива хора, на които за делата им не ще се налага да гледат гузно към портрета на Апостола. А всички други да разберем най-сетне какво е искал Той да ни каже със своето: „Народе!!??”

 


Нека благодарим на г-н Проданов за публикацията!

Още веднъж, братя и сестри, бъдете добри! Не казвам търпеливи, че да ви трие някой сол на главата. Бъдете добри. Намерете разликата.


Все още продължава кампанията за набиране на средства за Александър. Повече информация за това как можете да помогнете ще намерите в сайта http://helpalex.net/  . Благодаря ви!

P.S.
140 години минаха. Още колко трябва да минат, за да се осъзнаем? Надявам се да не са много!