Посещението в Куба

Да бе, хората нека ти пращат разни неща, а пък ти забравяй да ги публикуваш, да бе, няма проблеми! Продължавай все така!!! Е, извинявам се на Емил, задето толкова късно ще публикувам неговия разказ, но и аз бях малко зает напоследък. Писа ми Емил Леви, от свое име и от името на група, с която са били в Куба. Чели са, че в Куба има паметник на Левски, знаят, че е в Сиенфуегос, отиват в Куба... Е, как да не отидат, поне да опитат, макар и само да зърнат паметника? Не върви :) Именно поради тая причина молят екскурзовода си да ги заведе до Пласимек, за да видят нашия Левски. Екскурзоводът се съгласява, след което започва голямото чакане и големия трепет ;)) Ето и самият разказ, приятно четене!

Искам накратко да Ви разкажа как, ние 4 човека от България, вдъхновени от разказа публикуван тук http://vasil-levski.blogspot.com/2009/02/vasil-levski-v-cuba.html решихме да намерим паметника на Васил Левски в Куба по време на нашата туристическа обиколка там.
В деня, в който трябваше да минем през Сиенфуегос (17 Май 2013г.) попитахме нашия екскурзовод (много симпатичната кубинка Антония учила в България през периода '80-'85 година) дали знае за този паметник. Тя не беше чувала и ние я помолихме да го потърсим. С помощта на GPS и малко питане на местни хора, намерихме завода сравнително лесно. Беше си там, на има-няма 2 километра отбивка от главния път.
Не знам как да опиша момента на радост, в който видяхме паметника отдалеч през оградата, още от пътя - 4 човека подскочиме в колата започнахме да викаме от радост. Шофьора отби колата директно към входа на завода. Тъй като паметника се намира вътре в двора, Антония обясни на охраната цялата ни предистория и помоли да влезем. След кратко суетене хората от охраната заявиха, че не могат да ни пуснат вътре просто така, но ще се обадят на директора да питат дали може. Следващите няколко минути на очакване бяха доста дълги. Докато не дойдоха при нас и ни казаха, че няма начин да влезем. Помолихме пак, но уви - нямало начин, военни истории, не можело и да снимаме. Само да гледаме през оградата или да снимаме отдалеч, от пътя.
Силно разочоравни съзерцавахме паметника известно време през оградата. На качване в колата реших, че така няма да стане, извадих фотоапарата с най-голямо приближение и направих 2 снимки много бързо. Качихме се на колата и си заминахме.
Все пак си тръгнахме оттам щастливи. Намерихме паметника, стои все така вперил взор към България, прилично поддържан. Бяхме го видяли с очите си, направихме снимки макар и отдалеч. Научихме екскурзовода на нещо ново за България в Куба, тя също много се вълнуваше с нас.
Отново благорадим на Вас и г-н Кузманов за прекрасната история.
Всичко добро,
Емил Леви

Аз също Ви благодаря за прекрасната история, г-н Леви! Надявам се, че всеки, който я прочете също ще Ви благодари :)) Ето ги и снимките на паметника :

Левски все още е там :) И все така, с надежда, гледа към България. Българи? Нима ще позволим на политиците да ни потъпчат като народ, да ни затрият и да затрият героите ни?? Не трябва! Без значение кой управлява - почитта към националните ни герои трябва винаги да я има и да е приоритетна за министерството на образованието и това на културата. Защото почитта към нашите герои трябва да ни е вградена!! А не да махаме Ботев от учебниците, защото бил "тежък материал". Тежък е. Ала и времето, в което е живял е било тежко. И е налагало сериозни, смели и решителни действия и тежки думи! И все истини, и все истинни, и все истински!

Да живее България, да живее народът български!!!