Здравейте всички!
Наскоро с мен се свърза Йорданка Иванова. Дотук нищо необичайно, нали? Йорданка е хубаво българско име, често срещано. Обичайното свършва точно тук. Йорданка Иванова се свърза с мен и сподели, че случайно е попаднала на блога и на публикацията за паметника на Левски в Сиенфуегос, Куба. Тя е била там. Нейният баща също е бил там и също е взел участие в направата!
За съжаление, баща ѝ вече не е сред нас, но Йорданка и всички взели участие в създаването и откриването на паметника, пазят спомена за него жив. Вече знам и аз. Вече знаете и вие, които четете тези редове. И вече имате моралното задължение и вие да поддържате спомените живи. При това с Гордост!
Ето и снимки от личният албум на Йорданка :
Ако поради някаква причина сте пропуснали и по-новите снимки, изпратени от Емил Леви, можете да ги видите тук.
И като се замисли човек, с тоя наниз от случайности, накрая се оказва, че няма нищо случайно :)
Благодаря на Йорданка Иванова за изпратените снимки!
Бъдете здрави!
1 коментар:
Вальо, приятелю, благодаря ти много за снимките! Не познавам Йорданка Иванова. Тя явно е била в Куба след заминаването ми. Познавам Франц Селимов, който може би е баща и. Изключително трудолюбив, честен и способен специалист. Негово дело е отливането на лъвската глава монтирана върху челната плоча на паметника. Като втори контракт с кубинската страна останаха двама мои много добри приятели Франц Селимов и Светослав Спасов-Савата. Зя жалост и двамата ни напуснаха, но спомен за тях ще остане. Бих се радвал ако мога да се свържа с Йорданка.
Публикуване на коментар