Монетата винаги има две страни. Но на днешната дата вариантите са повече от два - някои честват, други тъгуват, някои нехаят, а някои празнуват...
Левски е жив. Великите хора не умират - те живеят вечно в народната памет.
Левски е жив! Но може би и както преди, хората и днес се страхуват от него. Страхуват се, че може да "прихванат" от лудостта му. Страхуват се, да не ги вдигне на революция. Страхуват се, че ще дойде и ще им разбута спокойствието. Страхуват се.
И същевременно, някои тайно, други явно, му се възхищават. Осъзнавайки нуждата от хора, които да променят всеобщото мнение и да тласкат народа напред, към по-добро бъдеще. Възхищават се на смелостта му, на дързостта му, на умението му днес да е един, а утре друг, но винаги един и същ - Българин. Българин, отдаден на каузата. Каузата за Освобождението на цял един народ.
Днес искам да ви припомня две неща - стихотворението на Петя Йорданова, „Чисти сметки“ и видеото "Кой разплака Васил Левски?".
Помним те, Апостоле! И наистина, сега си нужен повече, отколкото преди...
Поклон!
1 коментар:
...... Последната среща на Васил Левски с майка му Гина е на 6 декември, малко преди да бъде заловен на 27 същия месец.
„Майка му е била много куражлия, не е показвала болката си, но в един момент просто се разплаква. Левски, много смутен, я пита „Защо плачеш, мамо?”, а тя отговаря „От радост, сине, от радост”.
Когато залавят Апостола на свободата, Гина слага цвете в забрадката си, откъсва още цветя и тръгва към дома на Яна в Карлово с гордо вдигната глава.
„Гина прегръща внучетата си и казва „Елате, деца, да ви закича – днес е голям празник”.
Левски увисва на бесилото на 18 февруари 1873 година. Хората в Карлово разбират веднага, но никой не смее да каже на майка му.
„Един ден отива в църквата и на игумена му казва „Моля те, кажи ми какви са новините” и той отговаря „Не мога да излъжа в Божия храм” и тогава Гина разбира, че Левски е обесен”,
Тогава, както Левски е заръчал, майка му вади неговите коси от сандъка и ги носи в църквата, за да ги опее игумена.
Косите на Васил Левски е трябвало да бъдат погребани, но Гина ги пази до смъртта си, след което косите остават в Яна. „През 1907 година родствениците решават, че е по-редно тези коси да бъдат изложени в музей. Тогава Яна дарява косите със завета те да бъдат оставени на подходящо мяста, така че да може младото поколение да помни този мъченик за нашата свобода” ...... из спомените на Христина Богданова,пра-ра внучка на Левски
Публикуване на коментар