понеделник, 15 юни 2009 г.

Предсмъртното писмо на Левски

Байовци,

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз неведнъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди” Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Васил Левски

събота, 23 май 2009 г.

Предполагаеми снимки на Левски

Здравейте!

Вчера получих едни много интересни снимки. Изпрати ми ги г-жа Летка Колева. "Много ми се иска това да е истинския Васил Левски" казва тя. Аз също гледам снимките... И на мен ми се ще това да е Левски, но не мога да позная. Може би някой от вас ще познае? Ето ги снимките :












Дали това наистина е Левски? Не зная...
Благодаря на г-жа Колева за снимките!

петък, 20 февруари 2009 г.

Цветан Тодоров за Левски

Здравейте!
Нека ви запозная с г-н Цветан Тодоров


Цветан Милков Тодоров е роден на 30 март 1950 година в село Селановци, Врачанско. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" . В момента живее и работи в град Русе. прочети цялата публикация

понеделник, 16 февруари 2009 г.

Васил Левски в Куба

Здравейте скъпи съотечественици!
Може би заглавието на публикацията ви учудва? Напълно ви разбирам! Аз самият бях учуден, когато го научих. Е, знаете ли кога Левски е бил в Куба? Естествено, не става въпрос за самият Васил Левски, а за... завод кръстен на него! В Куба е построен български завод, кръстен на Апостола,а по-късно там е издигнат и паметник на Левски.
Преди два дни с мен се свърза един човек... Един човек, чиято мечта е да разкаже как точно се е изградил този паметник - как е възникнала идеята, как са се набавили материалите, колко безсънни нощи са прекарали нашите сънародници от завод "Васил Левски" , за да превърнат своята идея за паметник на Апостола, в реалност. Скъпи сънародници, това не е Искрено и лично, това е блогът за Левски и историята на господин Тодор Кузманов!
Искам само да вметна, в какви времена са живеели - може да е било комунизъм и мизерия, но поне хората са си помагали! Моля, разказът на г-н Кузманов започва...


Васил Левски в Куба
Автор : Тодор Кузманов

Васил Левски


Има такъв завод в Куба.Построен е от България. От българи.Когато вече беше прeдаден на кубинската страна да се стопанисва и управлява, изведнъж Емил каза,че може би ще дойде ден когато заводът може и да не се казва Васил Левски и на всички нас ни стана тъжно.Тогава се роди идеята да има нещо , което да остане свързано с името на Апостола. Помислихме си, че най-простото нещо е да има един бюст на Левски в завода и написахме писмо до Людмила Живкова с молба да ни пратят такъв от България. Времето минаваше , а ние бяхме направили вече първата копка на хълмчето в средата на заводския двор. При това много ангажирано, защото бяхме сигурни, че ще стане.

На малко тържество с представители на местната преса, със снимки и много вълнения, направих първата копка заедно с кубинския директор – Марио Гонсалес Санчес. Изработихме проект на постамента и самия паметник...

Започнахме изграждането.

Помолих всички съпруги и деца на българите в Сиенфуегос да поработят за изгражданито на паметника. Бяха чудесни!

В постамента на паметника дъщеря ми вгради един камък , който донесохме от Сиера Маестра.

Наистина времето минаваше. Наближаваше краят на 1980 и тогава решихме да правим бюста сами. Отидох до Хавана, до библиотеката към българската търговска мисия и взех всички книги сързани с името и дейността на Левски. За щастие имаше доста снимки.

Върнах се в Сиенфуегос и ги показах на двама млади кубински скулптори,които вече бяха правили бюст на Мануел де Сеспедес.Те бяха преподаватели в училището по художествени изкуства, където учеше дъщеря ми. Разказах им кой за нас българите е Васил Левски и ги попитах могат ли да го направят.

Трябваха им различни неща, но най-напред - глина, която докараха в завода от Матансас с един ГАЗ 51. За укрепване на гипсовата отливка поискаха влакна от „хенекен” – подариха ми ги от другия край на залива на Сиенфуегос - където по-късно започнаха, но не завършиха строежа на ядрената централа.

Бюстът стана около метър-метър и нещо и всички българи минаха да го видят и да си кажат мнението. Искаше ми се всички да са съпричастни . Позволих си да корегирам устната на Левски така, както аз го усещах.

Самия бюст беше дело на Феликс Мадригал Ечемендия, а плочата с барелефа с лъвската глава - на Хуан Гарсия Крус . Последният все още е в Сиенфуегос и вече е на над 50 години.

Лъвската глава отляхме със стопяем модел и ни трябваше пчелен восък. Това е единственото нещо за което трябваше да дам нещо в замяна.До този момент,а и до края,когато кажех на кубинците какво правим - всичко ни даваха веднага,стига да го имаха. За пчелния восък ми поискаха две бутилки ром,които купихме след гласуване на профсъюзно събрание с общи пари.

За да се снемат форми за отливане трябаше да имаме каси, които да издържат на теглото на отливките. В началото си мислехме да ги направим дървени, но след две несполучливи отливки се отказахме и решихме да търсим друго решение.

Отидох до гр.Санта Клара, където имаше съветски машинен завод и помолих за метални каси за формоване на големи отливки. Подариха ми ги.

Започнахме отново с формоването и отливането.

Пещта, с която трябваше да отливаме отделните части на монумента беше с
максимален капацитет 2-3 кг. , а трябваше да леем десетки пъти по-тежки отливки. Наложи се де построим нова пещ, с която успяхме да отлеем елементите на монумента с общо тегло над 500 кг бронз

Смятах, че най лесно ще отлеем челната плоча с текста – „Който падне в бой за свобода - не умира” , но не знаех, че ще трябва три пъти да леем и да топим метала отново. Постоянно отливката излизаше със шупли и незапълнена в средата. Заминах за Хавана в Художествената академия и намерих един стар, много възрастен леяр от тяхното ателие.Попитах го и след пет минути вече знаех къде ми е грешката, а уж съм инженер и съм учил в МЕИ леене . Слагах плочата хоризонтално,а трябвало да я наклоня и да лея от долната страна. Стана от раз.

Когато започна събирането на отделните елементи на отливката се оказа, че сме много далече от края. Елементите се разминаваха със сантиметри. Тогава започна мъката. Намерих един флекс с дискове и електроди за бронз от пристанището за камарони ( скариди ) в залива на Сиенфуегос – разбира се – подариха ми ги. След края на епопеята, на този приятел му подарих една бутилка Хавана-клуб.

Беше силно преживяване. Да е жив и здрав Любо Матрика от Пловдив - голям юнак излезе. След това започна едно заваряване на отделните части и всичко за две нощи.

Имахме си резервен вариант - да поставим гипсовия бюст при откриването...

За тази цел ходих да търся бронзова боя от театър "Тери" в Сиенфуегос. Намерих я при един юнак, който работеше на стадиона за бейзбол – Синко де септиембре.

* 5 ти септември. Страшна боя - направо бронз! С нея са правили ремонт на театъра преди 60 години. Разреждаше се със спирт.

Това го бяхме намислили защото бяхме обявили, че ще откриваме паметник на Васил Левски и всички знаеха.

Между другото ме извикаха в посолството в Хавана при посланика - Бойко Димитров - синът на Г. Димитров. Бойко Димитров ми каза, че е получен бюст на Васил Левски от България (с размер около 30 см.) и да не си правим никакви илюзии,че можем да не го сложим на постамента, който беше около 3 метра висок! Предложих да го поставим във фоайето на заводското управление...

„Как от другарката Людмила Живкова !!” Страх го беше посланникът.

И нас ни беше страх - за това беше бронзовата боя. Бронзирах гипсовата отливка , та в случай на закъснение да открием паметника с гипсов временен бюст.За щастие не се наложи.

След три безсънни нощи /откраднаха ми спирта от жигулата – той беше за бронзирането на гипсовия бюст/ към обяд, заедно със Серафим Еленков от Берковица, с един огромен хидравличен японски кран монтирахме бронзовия бюст на Васил Левски върху предварително направения постамент.

В 13:00 пред взвод въоръжени моряци и всички българи се извърши откриването на първия паметник на Васил Левски в Латинска Америка.

На същият ден сам строших гипсовия бюст – не исках другаде да има същия.

В постамента в една ниша поставихме капсула от неръждаема стомана с послание към бъдните поколения. Върху покривната плоча е гравиран надпис - "да се отвори през 2037 година на рожденния ден на Левски" - когато вече няма да ме има.

Пиша тези редове след 19 февруари 2008 година – 27 години по-късно с ясното съзнание, че никой няма да узнае за нашите чувства и всичко това ще бъде окончателно забравено.Иска ми се и аз да не го забравя.

От време на време отивам в Google Earth – приближавам Куба, Сиенфуегос,завода за поливна техника „Васил Левски”- сега наричан „Plasimec” и виждам как стои и се вглежда към България нашият Васил Левски.

________________________________________________

Поправих всички правописни грешки, които успях да открия.

Е, знаехте ли за завода? Виждате ли през колко перипетии са минали българите от Сиенфуегос, за да покажат, че ние сме народ, който не забравя героите си! Колкото и да не ви се вярва, ние българите наистина сме призналтелни на нашите герои, дали всяка капка от своята кръв за нашата свобода, за нашата родина, за нашата България!
Може би в днешно време всеки е интересчия, всеки гледа как да се спаси, но аз съм сигурен, че майка България винаги ще ражда ВЕЛИКИ хора!! Защото тя го е правила преди, прави го и сега и ще продължава да го прави за вбъдеще!
В този разказ има герои, въпроса е дали ги виждате? Защото аз ги виждам! Героите в този разказ са обикновени хора като мен, като вас... Но за разлика от мнозинството, което не предприема никакви действия, тези хора, тези герои, избират пътя на действието, пътя на борбата... Единият герой е Левски, а другите герои са не толкова известни, дори бих казал безизвестни, но въпреки това те са герои! Това са всички хора, всички българи взели участие и дали своя принос в направата на този паметник на Апостолът на свободата! Чудя се, дали можем да наречем герои и кубинците, които като другари, са помагали с каквото са могли? Мисля, че да!

Благодаря на г-н Тодор Кузманов за това, че ми изпрати този материал.
Г-н Кузманов, надявам се да успея да изпълня Вашата мечта и чрез блога да разпространя този материал колкото е възможно, че дори и повече! Дано го прочетат достатъчно хора, че след време всеки един българин да знае как група негови сънародници са пренесли светлият образ на Васил Иванов Кунчев - Левски, дори извън границите на нашата, вече малка, България...

Още веднъж - благодаря!

Ако някой има материал, който не е известен на мнозинството - било то снимков, или текст, може да се свърже с мен чрез имейл, като ми пише на Valentin.petlov@gmail.com

Моля, ако г-н Кузманов има забележки да ми съобщи, за да поправя публикацията.

Точните координати за паметника на Левски в Сиенфуегос през Google Earth :

22 o 11, 04.91 N
80 o 28, 35.28 W
elev 34 m

Това са координатите, на които се вижда паметника! Благодаря на г-н Тодор Кузманов!

P.S
Преди малко със Zaheto проверихме (т.е той) дали координатите работят. Трябва да ги запишете така :

22 11'04.91"N 80 28'35.28"W

И всичко ще бъде наред! Снимката не е много добра, но наистина се вижда мястото на паметника!

24 февруари 2009 година.

Сдобих се със снимка на паметника! Г-н Кузманов е успял да вземе архива си със снимки от София и ми изпрати снимка на паметника! Ето го и нашият горд Васил Левски!



Извикали са геодезист-специалист... Левски гледа към България, към Карлово...
И това ако не е подвиг, аз главата си слагам в торбата...