понеделник, 18 февруари 2008 г.

18 февруари 2009 година - 136 години от обесването на Левски

18 февруари 2009 година... Никой и дума не обелва за това, че се навършват 136 години от обесването на Левски... Денят е сряда - ден като ден.. Всеки бърза за някъде и въобще не се замисля, че на този ден е обесен най-великият Българин... За съжаление към обяд паметника на Левски в Асеновград изглеждаше така :





Двата карамфила поставихме аз и момчето, което направи снимката... Хората сигурно са си мислели, че отиваме на погребение с тия карамфили, но това си е за тях...
Миналата година не успях да сложа цвете на паметника, но днес го направих! Не че това ме прави по-голям, по-велик или нещо такова, не! Но това ме прави малко по-признателен към един човек, дал живота си за нашата свобода!

неделя, 17 февруари 2008 г.

Цветан Ангелов за Левски

Ето още едно стихотворение за Васил Левски. Изпрати ни го нашият приятел Румен Пейчев от Плевен. Благодарим ти, Румене! Автор на стихчето е Цветан Ангелов, а ето го и самият стих :

Левски
Автор: Цветан Ангелов


-Бате, кой е тоя
синеок герой ?
-Левски, мило братче,
се нарича той.

В робство и неволя,
беден се родил,
но сърцат пораснал
малкият Васил.

Имал глас на славей
и орлов замах –
над селцата родни
спускал се без страх.

Неговите думи
вдигнали на крак
беден и заможен,
старец и хлапак.

Ободрил народа
В мъка и беда.
Готвил го да тръгне
в бой за свобода.

Но..узнал султанът,
побеснял от яд.
И потеря пратил
след юнака млад.

Криели го дебри,
пещери,скали.
Пазили го хора,
зверове, орли ..

Ех, братле расти ми,
бързо порасти-
смелостта на Левски
да добиеш ти.
На смелчака, братче,
всеки сторва път.
Смелите с ракети
утре ще летят.



Това е едно прекрасно стихотворение, но за съжаление сме започнали да го позабравяме... Още веднъж благодаря на Румен Пейчев, затова, че изпрати стихотворението и с това спомогна то да се запази и да не се забрави!

P.S - публикувам стихотворението на 17 февруари 2009 година, но нарочно го пускам със задна дата, заради публикацията Васил Левски в Куба.Утре е 18 февруари и се навършват 136 години от обесването на Апостола... Ще оставите ли цвете на паметника?

Трябва да се променят имената - станаха известни на мнозина

Трябва да се променят имената - станаха известни на мнозина



Много сте нападнали кардашлъка [брат] си. За пръв път не [е] трябвало толкоз. Ако ли съвсем се отрича от нашите работи, то е друго. Пък за да си променим имената, то и без тази причина трябва да се променят, защото станаха известни на мнозина из Българско...

За Димитра [Д. Общи] сега не мога Ви каа нищо, с второто си писмо ще Ви кажа за него. Това може [да стане] подир 30-40 дни, докато се сдобия с пари, защото, като се улесня, мисля да дойда да разгледаме и работи, които с писмо мъчно се разглеждат. Димитър го поздравявам братски [и] ако ще да върви с нас, да почака до второто ми писмо.



Левски до Данаил Хр. Попов,
20.06.1871 г.

Има и други честни юнаци

Има и други честни юнаци



Днес тръгвам да пообиколя някой град [и] друг и после 10-20 дни ще се завърна. Дано побързате с печата и да го изпратите, та да го намеря готов. Защото без него работите ни остават назад. Също така без него няма и пари. Най-много съм чакал за него и седа на едно място, че накъдето и да отида, думите ми са тъмни без него. Пък и той не се прави за месеци? Ако работа е за парите - дайте ги от Вас, че няма да Ви ги забавим. Също и на Каравелова ще платя, както му пиша. Вземете думата ми за истина - какво няма да Ви лъжа в нищо. Ако сте ме взели вече в сърцето си, че аз днес или утре трябва да умра или да попадна в ръцете [на врага], та Вие може да изгубите? Не, аз и да умра, има и други честни юнаци, които ще Ви плащат за всичко, каквото похарчите за нас. Бързайте един сахат [час] напред, че отива времето, от което мога да спечеля по-скоро и по-сигурно.



Левски до Данаил Хр. Попов,
10.05.1871 г.

Димитър Общи руши единството и дисциплината

Димитър Общи руши единството и дисциплината



...Като видя, че вземах вече вишегласието за центъра на онова окръжие и не може да направи каквото си иска, то той [Д. Общи] казал на един друг местен комитет да не се присъединява към окръжния център, а не знам где!

Писар им е даскалът. Той ми каза, че решили в събранието си да се отправят направо до К[аравело]-ва във Влашко. Това ми казаха други от членовете, че било направено в съгласие с Д. Общи. Не е ли глупост да дели от окръжието едно село и оттам да слушам думи, че аз съм бил тръгнал да си играя с хората и да ги лъжа. Това малка ли е помия?

Като чух това, донесе ми се и писмено, че те одобрили това в събранието си. Повиках и други да попитам за това и да им покажа писмото, в което има и един малък печат. Те, като видяха писмото, казаха: "Че това така е направено, каза ни даскалът да знаем. Но не са ни викали на събранието, а пък този печат още не ни е показван да го познаваме. Затова искаме да питаме и ние: кога се прави събрание за нещо, само 3-4 души ли става и каквото те решат ли бива решено?"

Тоя даскал по-напред го бях изхокал за нечестното му поведение, а сега отишъл от оня ден в едно село и рекъл: "Централният комитет е в село и заповяда да извадите днешния ваш даскал и да вземете еди-кой си." Това ми каза представителят, който дохожда на събранието във Влашко... На тоя даскал Д. Об[щи] му дал 5 л. турски назаем. Има ли Д. Об[щи] това право?

Ето какви работи се вършат от неразбрани мозъци, а хората, акто гледат от [страни], разгласяват работата [ни] за... Да прекъсна и да не пълня книжата с глупости. Да се не работи ден, пък десет дена да се разправя[ме]... и да се нападаме един друг...



Левски до Данаил Хр. Попов и Централния комитет,
16.09.1872 г.

Дела трябват, а не думи

Дела трябват, а не думи


На всички местни к-ти във Влашко ще им дадете право да съставляват и други местни к., защото има [и други] хора, пък всичките не можете да знаете. И според устава [старите местни комитети] ще ги отправят до ЦК, отгдето вече ще вземат и дават.

Нали ти казах, че повечето хора знаят да се препоръчват, а не правят нищо. Казах ти и за Тома Пантелеев! Видяхме се в Турно, попитах го за книжката превел ли е, той ми каза, че мислел да я даде на Мишайков. Искай книжката и намерете човек да я преведе, нея и другите по-скоро! Па да се плати [за труда им]!

Левски до Л. Каравелов,
27.01.1872 г.

Главният център е в Българско

Главният център е в Българско

Байо!

,,,Тези се турят [поставят] в работата, защото им казах, че главният център е в Българско. Повечето души мразят [постъпката] на Каравелова, защото напада старите, а другите народности, като слушали това, ползували се. Затова им казах, че му се е рекло вече да не пише ни за стари, ни за млади. Който е крив и пречи на народа ни, ще се явява в ЦК, отдето ще се каже по всичките наши да знаят за това. Така и трябва вече, защото ето намират се хора, [които] като гледат на такива работи, не вземат участие... Усещам и разбрах от много души във Влашко мнението им: ако тая работа се управлява от Българско, то ще бъде работа и ние вземаме участие.

Левски до Киряк Цанков,
27.01.1872 г.

Не бива да се дава подкрепа на глупци

Не бива да се дава подкрепа на глупци

Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и [тогава от него] не остава нищо. Това Вие твърде добре познавате. Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да попадне в неприятелски ръце нищичко, не трябва да давате подпора на глупци, а да ме поддържате, като кажете всекиму. "Ако вие с Левски не се разберете, за вас няма работа!" Това така трябва да направите, ако сте убедени в мене, и няма да [последва] нищо лошаво.

Левски до Л. Каравелов,
25.08.1872 г.

Дружна разяснителна работа

Дружна разяснителна работа

Умно да се разполагате [с устава], т.е. комуто не е за даване да го има, то да му се прочете, ако не знае да чете, или ако знае, сам да го прочете, доакто каже, че го е разбрал, и пак да си остане в комитета. Неизбежно е да го има всеки действителен член, от когото се чака по всичко [или повече] работа. Изпраща ви се и по едно окръжно писмо от ЦК, което трябва да се прочете пред всичките членове. Също и устава да го прочете един от членовете пред всички и да го разкаже подробно.

Левски до местни комитети,
лятото на 1872 г.

Вършете всичко според устава

Вършете всичко според устава

Братя!

...Изпращаме ви двайсет устава, които ще раздадете на действителните членове, [за] да работят по него. И те ще се дават, както и всяко нещо, под No, ще се бележи кому какво се дава и кога се е дало.

Вършете всичко според устава, [за] да не попадате в наказание! Събирайте и пари, докато дойда, защото трябват. Тогава ще ви дам всичките знакове и наставления, за да не би да пропадне нещо в неприятелски ръце.

Левски до троянци,
15.07.1872 г.

Никой да не се повежда сляпо в работата

Никой да не се повежда сляпо в работата

Какво стана със закона? Направихте ли бележки върху него, или по съдържание е добър? Както ви бяхме задължили по заповед от Централния комитет, да съобщите работата ни и на някои други от по-първите ви лица по име, [които] да дадат решението си всеки за себе [си], где е гласът им [съгласни ли са с нас]. Или ако не [сте] им съобщили, не знаете ли, че [по]падате под съд според закона? Отговорете ни: [съобщили] явили ли сте им и всеки за себе си какво е казал - ще бъде ли с нази и с народа, или е против нази и против народа? Явете още и на ония, които казват, че са българи и желаели да работят за народното ни освобождение, но нямали доверие в работите [ни]. Това и ние отколе сме казали: никой да се не повежда сляпо в работата, защото на таквиз никога няма да им поверим тайна.

Следователно ето какво: писали сме на всички революционни комитети да си изберат и приготвят представители за във Влашко и са [се] приготвили [вече]. Казваме и вам, ако нямате доверие в ловчанския представител и [не искате] да му дадете пълномощно да гласоподава и за вас в заседанието, то изберете си представител по вишегласие, който познава духа на по-голямата част от народа ни към целта [и] въобще състоянието му, [също] да познава [и] какви са обстоятелствата в Българско. Защото там във Влашко [на събранието] ще бъдат чисто народни хора - представители, българи от разни места, живущи извън Българско; а оттук аз с гореречените ни представители по решение на Централния комитет ще явим [съобщим] как вървят работите ни в Българско и догде са дошли, върху което ще дават мнение за оттук нататък - как трябва да вървят работите ни според обстоятелствата ни в Българско и общото положение в Европа. И това тяхно мнение ще се пренесе тук в Централния комитет и по вишегласие на всички революционни комитети ще се реши съдбата на българския народ съобразно с времето...

В пълномощното на представителя няма да бележите ни името му, ни мястото, отгде иде. А за уверение на това, отгде и где е представител, ще носи в себе си одраното [откъснатото] късче книга и аз, като му го поискам, той ще трябва да ми го даде и като го присъединя с другата му половина - ще знам.

Левски до Троянския революционен комитет,
04.04.1872 г.

Не се показвайте пред вънкашните ни братя страхливци

Не се показвайте пред вънкашните ни братя страхливци

Чудни хора сте - защо пишете и говорите за онова, в което още не сте уверени, и казвате го: "Това е!" Нали разбирате, че като се е писало вам в едно и също време, така също се е писало на всички революционни комитети, за да се приготвят в едно и също време. Казахте, че имате представители добри и готови, а сега не щели [не искат]. Като как разбирате тази работа, която е най-важна и деликатна, та днес едно да се говори, а утре - друго. Недейте да се показваме пред вънкашните ни братя неспособни и страхливци. Защото те, като ни гледат такива, не щат [няма] да ни вярват, че ние чувствуваме вече [нужда от] свобода и че гледаме [един] ден напред да отхвърлим ярема си от врата. Пък оттам [от тях] чакаме голяма помощ.

Левски до революционните комитети в Тетевен и Видраре,
края на март 1872 г.

Трябва да бързаме - хората няма да ни чакат

Трябва да бързаме - хората няма да ни чакат

Ако някой поканен да вземе участие в народната ни работа се откаже, [то] ще го забележите [заедно] с причината, по която се отказва. Колко черни души имате, които ви пречат в работата, с описание на физиономията им и на каква работа са? Ще ни явите [съобщите] колко юнаци имате готови с оръжие, които всеки ден да са в града ви, та щом станат нужни на Централния комитет, да ги повика... Черногорските войводи в писмото си до Централния комитет ни питат: готови ли сме и в какво? Ако сме готови, то да им назначим деня, в който да се захване [въстанието] в едно и също време. Нашият отговор беше [следният]: "Има да се готвим още малко и ще ви явим [съобщим]." Следователно трябва бързане, защото много [още] не сме приготвени, а хората, като ни гледат мързеливи в работа - няма и да ни чакат.

Левски до плевенци,
23.01.1872 г.

И все пак сватбата е близо

И все пак сватбата е близо

Братя,

Като не беше при мене разрязаната книга да ви пиша чрез нея, то ще дадете доверие на думите на приносящия, каквото ви каже. Той се познава с вашия Д. Пеев, среден на бой, червени мустаци, сиви очи, бял в лице, в говоренето си е бързорек. Той нарочно е отправен до София да разбере точно станалите работи и да мине при вас и да ви разкаже, та същото да явите и на другите м. к-тети и ги насърчите да вървят напред в предприятието, без да губят куража си. [Трябва] да събират пари за оръжие и пр., защото сватбата е близо. Отивам на мястото, за да се определи вече денят.

Аз имах писмо от председателя на Ц. к-т, в което ми каза да дам глас за революция. Но аз взвех това писмо за неразбрано и не дадох глас, защото гледам по някои страни още нямат известие, пък откъм чисто оръжие нямаме никъде нищо.

Сега вече всички местни к-ти търсят средства за пари, [едни] ще продават стока, други ще вдигат с лихва и скоро-скоро всеки местен к-т да събере парите си. И с първо писмо като се поискат, каквото внесат, това и ще бъде. Явете на всички местни комитети да бързат и колкото вече могат да съберат пари, да са готови, че после [и] два дена да искат някои си да внесат пари, [ще] е късно и за тях няма [да има] оръжие.

На приносящия забележете и вие точно, както са станали работите около вас, той ще ги отнесе в другите окръжни центрове, които пък ще разнесат тая работа по своите околности.

Изпращам ви една разрязана книга от окръжния център, та когато има нещо да ви се пише или вие да пишете, чрез тая книга ще правите споразумения за всичко. Без нея нито едно писмо няма да се взима за истинско...

Приносящият ще ви каже да доде заедно с него Д. Пеев или друг някой от вас в Ловеч. И там като додат, никому няма да казват, че аз ще премина през там. Казал съм на приносящия какво ще прави, като отиде в Ловеч. Гледайте да отиде с него Д. Пеев, че като пристигнат в Ловеч, Д. Пеев тутакси да ме потърси. Той знае мястото ми [в коя къща слизам]. Ако ли ме няма още, той да яви на оная къща, че ида, та да са известени. Пък Д. Пеев да излиза сутринта рано или вечер на края на Ловеч. Той знае на кое място...

Братски [ви] поздравявам и целувам всички куражлии членове.

Аслан Дервиш Кърджала

Левски до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско),
към края на 1872 г.

Още в нищо не сме приготвени за революция

Още в нищо не сме приготвени за революция

...В същия ден направихме заседание в присъствието на Аслан Д-олу [Левски], който ни представи на разискване горното писмо [в което Л. Каравелов след Арабаконашкото нападение подканя Апостола да вдигне незабавно народа на революция]. След дълго и сериозно размишление върху споменатото писмо нашето мнение беше съвсем противно. Наистина ние не познаваме отблизко причините, които извикват толкова скоро избухването на революцията, обаче ние мислим, че днешните обстоятелства не биха се променили толкова скоро: неприятелят не ще се засили, докато ние бързаме малко-много да се приготвим. Помощта на Сърбия и Черна гора ние разбираме само тогаз, когато са се вплели в бой с неприятеля. В този дух по решение на това събрание написахме до Ц. к-т, ако е възможно, да се отложи поне за една година пламването на революцията. Надяваме се, че и вашите мнения отговарят на нашите. Както и да е, нужно е и вие, които съставлявате един комитет, да пишете до Ц. к-т колкото е възможно по-скоро, което ще се направи от всички местни комитети, за да знае Ц. к-т с какво разполага и да прави по-точно сметките си. По заповед на Ас. Д-олу [Левски] ето по кой начин ще пишете на Ц. к-т и писмото си ще изпратите до нас, за да го препратим заедно с нашите.

След като изявите мненията си за належащата революция, ще дадете още сведения, че правите това със съгласието на толкова и толкова села, с по толкоз юнаци, които [могат] да носят оръжие, и колко села са посветени в работата си, и колко не са, и в колко села малцина са събудени, а има надежда в малко време да се раздвижат всички и да подадат ръка за работа според както ни води уставът. И според наставленията на Аслан Д-олу и най-изветрелият човек не би повярвал, че е възможно да успее таквоз бързо движение, когато ние още в нищо не сме приготвени...

Това ще направите по заповед на Аслан Д-олу.

Окръжният център в Стара Загора до комитета в Сливен,
22.11.1872 г.

Без революция сме загубени во веки веков

Без революция сме загубени во веки веков

Според препоръката на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото усилва [своята дейност] и турският комитет "Млада Турция". А по-близо е да захванат черногорци [и] сърби с турците бой. Черногорските юнаци ни питат в писмата [да им кажем] в какво сме готови, та да им назначим и деня, в който да се почне [боят] в едно и също време. Нашият отговор беше следният: "Братя, още в малко има да се приготвим и ще ви явим." Следователно трябва бързане, защото в много [още] не сме приготвени, а хората, като ни гледат, че работим мързеливо, няма да ни чакат...

Предвижда се, че [черногорците] ще ни преварят наедно със сърбите, [но] едно е само, което спира черногорците, [та] да не подават още ръка, [за] да захванат наедно със сръбското правителство. Защото тяхната и наша цел е една - народно управление, което и те тайно са предначертали. Но както и да е, няма да ни чакат за дълго време да се мъдрим в работата си. И ако се захванеше от която и да е страна бой с турците, пък ние неприготвени в нищо? Затова Централният комитет е невинен, защото каквото е виждал и чувал, предизвестявал е всичките местни комитети. Ако ли пък ни преварят горните, за които казахме, и се захване бой с турците, то [това] ще е за нас честита случка и време за неизпущане. В такъв случай Централният комитет ще употреби всичките си сили по-скоро да даде ред [заповед] на всички местни комитети за революция, защото инак сме изгубени во веки веков...

Левски до комитета в Карлово,
16.01.1872 г.

Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица

Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица

...През друга къща влизам у едного чорбаджия, комуто бяха поискали помощ за заточениците в Диарбекир. А това куче, [след] като не дал ни парà, напсувал ги и ги укорил, че били разваляли спокойствието му! - на шкембетата. Аз исках да го [убия] и [да взема] парите му, но както правих сметката си вкъщи, на пазара не излезе така. Да видим каква [излезе]. Ние [бяхме] скрити в къщата му. Фамилията му беше отишла на Троянския манастир, а той [бе останал] само с калфата си, 24-годишен момък. Според както изпитах, от дюкана си дохождал всеки път един час и половина преди момчето, [но] то не беше така. Към 3 часа дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза... Ако беше дошел той пръв, нямаше да става никакъв шум, а то дойде първо момчето. Посрещна го другарят ми. [Момчето] нададе вик: "Тичайте, хора!" Докато пристигна от мястото, дето бях на двора, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата на смърт, та дано народът да сбърка посоката на гласа му, [защото] улицата беше пълна с хора. Не умря изведнъж. Захвана да вика повече, което не можеше да се укрий вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били [нападателите]. Жално за невинното момче! Но ако не беше така, бе оцапано на много страни. Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хорица.

Левски до Л. Каравелов,
25.08.1872 г.

Нужни са пари и военни водачи

Нужни са пари и военни водачи

Байовци!

Народът ни е твърде добре подготвен духом, [но] членовете на тази свята работа едвам посрещат разноските за нещо повече!... Трябва твърде дълго време. Моето мнение, според аз както ценя работата и гледам пред очи, е: по-скоро да се тури в ред работата, за която пиша на К[аравело]ва [да се приемат ученици във военното училище в Белград]. Гледайте, братя, и постарайте се дано се тури това първо и най-свято нещо в работа. Докато се наредим и подготвим вътре, нека се приготвят и главни водачи, които ще дадат ред отначало на работата... Инак сме нищо и никакво!

Левски до Централния комитет в Букурещ,
25.07.1872 г.

С всичките си сили да се трудите за събиране на пари! Бързайте, защото там стои всичката ни работа.

Левски до сливенци,
лятото на 1872 г.

Пари, пари!

Пари, пари!

Преди двайсет дни [бил] пратен човек нарочно от Влашко да ме вика. Не знам за какво. Днес телеграфирах, че след 30 дена ще се отправя за там.

Имаме дадени думи да се вършат много работи. Казвал съм ви. Може би за военното училище да се тури в ред, или пу[шки]... и правилата военни [да се пренесат], за което бях асла готов после малко време да отида, за да се тури [всичко] в ред. Сега, като ме викат оттам по-скоро да отида, гледайте да съобщите на всичките членове [в града] и вън [в селата] да съберат пари, колкото можете повечко, та да се видят [уредят] горните нужди. Защото не мога лесно да отида пак, [а] може [би] и никога! Та пари, пари! И колкото повече съберете, ще ги дадете [на] приносящия познат ви поща, ако сам не дойда после 15-20 дена.

Забравил бях да ви оставя разрязана книга. Сега ви изпращам. Чрез нея ще търсите тайно подписка[та] ми.

Левски до Революционния комитет в Пазарджик,
29.10.1872 г.

От днес работата ще ни е да търсим пари

От днес работата ще ни е да търсим пари

Сега кажете ни отде по-скоро да намерим пари? Защото досега съм работил без пари и затова се едвам види работата ни. Сега да стана с по-верните си юнаци и да тръгна чрез басканлъци [обири] да събирам пари? То хубаво, защото знаем на кого трябва да се нападне. Ами ако паднат от нас мъртви, какво правим без тия хора? Може да паднат и най-добрите ни, без които не може да се работи. А пък ако падне, не дай боже, някой ранен и го уловят, па изкаже всичко, какво работиш вече? Мъки са. Недейте бърза; ние трябва повече да бързаме, зашото свърталища нямаме никъде постоянни; нашите хотели са сламарниците, но понякога и те ни се виждат твърде тесни. Засега друго няма какво да ви пиша. От днес ще ни е работата да търсим пари.

Левски до Д. Хр. Попов,
11.04.1871 г.

Небходими са бойни припаси

Небходими са бойни припаси

Моля Ви да задължите Панова или Ячу... да ми вземат за пушката, която купих, те знаят, още 500 фишека и машината, която щеше да ми направи французинът, да си пълня сам фишеците. [Пратете ми] и петстотин празни фишеци, но да Ви каже как се пълнят, па пишете ми ясно да мога да се разбера. Питайте французина за тия фишеци, не може ли да се набави евзата [капсулата], която пали? Защото не е капза, а цялото дъно [e] намазано с такъв огън и дето и да се случи, т.е. на която и страна да се обърне фишекът, иглата като удари, пали се. Та ако може да се достави такъв материал, да се туря пак в изгърмените фишеци от същия огън...

Левски до Л. Каравелов,
лятото на 1872 г.

За революцията е необходимо оръжие

За революцията е необходимо оръжие

Байо!

...За пренасяне стока в Българско се изнамери място, имаме и хора, които ще го приемат по майсторски способ. [Ето защо] вижте и пишете ни: ще се намерят ли родолюбиви богати, [които] да направят тая [услуга] на отечеството ни: да поръчат от най-добрата система 500 дълги, като по-напред се изпитат на всеки десет една, за да не излязат фалшиви. А като ги внесем в Българско, ще гледаме за малко време да им внесем парите и да се поръчат още...

Левски до Киряк Цанков,
02.07.1872 г.

Оръжие, оръжие и пак оръжие

Оръжие, оръжие и пак оръжие

Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най-добро оръжие. Казали сме навсякъде, пишем и вам: вижте и отбележете колко души ще се намерят в околността ви, които да могат сега да се запишат по за една иглянка пушка, които сме прегледали и одобрили за наша[та] работа. Колкото по-много се поръчат, толкова по-евтино ще ни паднат [додат]...

Левски до троянци,
15.07.1872 г.



В отговора ви по приносящия ще забележите колко души ще си земете иглянки, защото [е необходимо] да се вземат наведнъж [в] една форма, с едни фишеци...

Левски до местен комитет

Размислете хубаво, че доста сме се лъгали

Размислете хубаво, че доста сме се лъгали

Ако Сръбското правителство не е вече таквоз, каквото е било досега срещу нази, тогава ще им опростим всичките погрешки и сме вече братя. Това да излезе така, т.е. да ни подадат братска ръка, пак трябва да бъдем предварително що-годе подготвени отвътре в Българско. Защото на истинното не трябва да вярваме, чак докато се не турим в действие на бойното поле, както не вярваме и на самите наши дейци във всичко чак до оня ден... Братя, размислете се пак хубаво, че доста сме се лъгали от хората, па и от помежду назе си и отлагали от година на година. Сега сме се заловили, както трябва на работа, нека се сдобием и с пари, че тогава ще видим какво ще работим. Парите са водител на всичко, тогава знаем и за какво да приказваме.

Левски до Д. Хр. Попов,
11.04.1871 г.

Които искат да умрат за Отечеството си, да бъдат готови

Които искат да умрат за Отечеството си, да бъдат готови

Насърчавам Ви, че работата ни засега в Българско е тая: да търсим средство да си купим от по-чистото [здраво] оръжие пушки до четири-пет хиляди; и Турция изведнъж ще я сгромолясаме, а на мястото й ще възкръсне България с пълна свобода. А отде и как ще ги принесем? Това е май мъчничко. Но добър е Господ, веднъж да се сдобием с пари. Като бъдем готови да купим горните пушки, в същото време ще ни трябват хора, които да познават що-годе военната тактика. Ще намерим войводи, но не учени, а юнаци за извън градовете, като за по планини, друмища, села и пр. А за в градовете трябва по-ỳченички, [които] що-годе да познват военната тактика и дисциплина; да знаят кои улици да затворят и кои да отворят; кои и какви къщи да трябва да осигурят за профилование [запазване и защита] срещу всякакви противности; каква форма трябва да се даде на шанца, който ще заобикаля града според местоположението му, ако има реки, блата, гори, шумнати места. Все трябва да знаят срещу горните как да се разположат. Таквиз младежи имаме, които познават отчасти, дето сме учили заедно с тях в Сърбия. А всички искат ли да умрат за Българско? - Не мога да кажа. Това е Ваша длъжност, за да се поразходите барим с писма из Влашко и ще ги намерите всички, [за]щото има [и] та[кива], [които] не знаят какво се работи в Българско.

Ония, които искат да умрат за отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови, че като дойде време да ги повикаме, ще им назначим мястото, заде да тръгнат. [Същевременно] забележете ни имената им [на тези], които ще бъдат готови. Вие сте приели, братовче, с бай Йованица тая за вас много свята работа. Радвам Ви се и Българско ще ви награди.

Левски до Д. Хр. Попов,
05.02.1871 г.

Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва

Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва

Събрали сте се и намерили сте за нужно да се проводят троица души до сръбското правителство, щото да се разберем: ще [можем] ли в едно [и също] време те и ние, кой с каквото може, да избием господаря си, който ни е заял и му се иска да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот. Или ако те не щат, то нас няма кой да ни спре. Господа и братя еднодружни, и ние от Българско подписваме за това, което сте намерили за добро. Па и хората ни, които ще бъдат определени за там, и тримата да бъдат с най-добри качества от всяка страна. Това е така и нека бъде [да стане, но] само засега не може. Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия и тяхната работа [може] с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно... Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва, та да бъдем бар с що-годе приготвени, щото да можем да посрещаме, ако ни се случат някои мъчнотии...

Левски до Данаил Хр. Попов,
11.04.1871 г

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме

За първото, което Вие предлагате и го искате по-скоро, та чрез Н.М.Тошкова да помолите негово високо императорско величество за помощ, за което сте уверени, че и без друго ще помогне. Дай боже да помогне и да подпише барем за нашата република, ако техните републиканци гони и наказва до смърт. Брате, тук за тоя ми предмет да не падате в съмнение, че аз противостоя на мнението Ви. Не, но няма да Ви отговарям, докато са не забележите именно кои са и отде са тамкашните ни родолюбци, които дават глас за тоя най-деликатен и важен предмет, който е като център на всички други наредби. Като се предложи [реши], води и всички други [въпроси] след себе си и сме в ръцете на прегледвача.

Брате, ние не отказваме помощта и от дявола, но имаме си предначертание. Затова и Вие побързайте, както Ви пиша по-горе, та да побързаме и ние към Вас с нашето мнение. Ако ли някой не подпише, както казахме, и останеш ти сам, тогава има пак какво да приказваме.

Сега ида за втория ни предмет, който не е да се реши между теб и мен, а остава за [най]-подирния ден да се реши по вишегласие от БРЦК в България с Вас заедно: зиме или лете?

В първото си писмо дадох мнението си, че трябва зимно време. Като съм убеден твърдо за мене си, пресмятали сме и тук-таме пред няколко още наши по-разумни и [те] са казвали истината тогава, [че зимата] е време. Но ние не смеем да кажем решително, ако да сме убедени, че тогава е спасението ни, защото губи значението си, [тъй като] Централният ни комитет трябва да подпише. В първото си пък писмо, гдето аз изрекох на Вас, е срещу писмото Ви на г-н Йованица Пишмиша в Т.Магуреле, в което излагате да пренесете триста хиляди пушки от Одеса във Влашко, че да премините през лятото за в Балкана. Право ли е да решавате сами, като знаете, че и в Българско се работи? Мисля, не!

Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо в 67 [1867 г.] и 68-мо [1868 г.] не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязаността бе не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция - да бъдат всички готови. Това, брате Филипе, ако си забравил, [то] да им кажеш на горните господиновци. Аз имам и закона в пазвата си от 67-мо [1967 г.]. А и всичките войводи изпълниха ли, както им налагаше законът? То не ни е засега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, ръцете на кои[то] стои българската свобода. Пък тогава нека отсвирюва [нека тегли] България един век още. Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то [1869 г.], единия препоръчан от одеските българи, пък не излезе така. Уловихме няколко шартанлъци и хайде - отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.

Брате Филипе, чакам на това писмо отговора Ви, че тогава ще се разберем как и какво ще работим.

Левски до Филип Тотю,
18.04.1871 г.

Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място

Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място

Сега ида да Ви посрещна [да Ви отговоря] на думата, дето казвате в писмото [си], че с Божия воля на лятос да се развява българският лъв в България. Сега, като Ви предлага[ме] до[къде] ни е дошла работата и какво има да работим, па не забравяйте, че хората ни, с които ще захващаме от най-напред се пръснаха от местата, дето живеят, кой по Влашко, кой в Сърбия, [кой] в Добруджа. Остават само старците и жените. Освен [това] нашата най-сгодна [добра] сполука за захващане [започване] е [през] зимата. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция [на] място. После идат главните пътища, подир тях селата, по-после горите. Виж сега не ще ли ни помогне зимата? [Тя] ще отегчи пътя на войските, а [особено] на артилерията и всадниците [конниците]. [А те] са най-яки и сигурни в революцията. Без тях султанът е мъртъв и ние сме вече господари.

Левски до Филип Тотю,
01.03.1871 г.

Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си

Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си

Господин Панайоте,

Премного Ви благодаря, дето се потрудихте, че ме извадихте от болницата. Наистина бих умрял, ако бях стоял още няколко дни. Така исто [честно и предано] се трудите и за всичките ни събрани братя. И длъжни сме да Ви почитаме, защото сте и най-главният ни войвода [още от] началото на скупщината.

Вие се грижите сега и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен. Надявам се да ми пратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се варда да не се причислявам [към] ония, [за] да [не] се рече, че се е харчило за мен. По всякакъв начин ще гледам да Ви ги върна. То е доста и предоста само че се трудите.

Повторно Ви моля да ми пратите 1 жълтица за трошка, защото нямам вече. Заел съм от брат ми и от другите си приятели 40 гроша и мой хак 20 гроша, и твойте, [та] се набират 105 гроша, че стават всичките ми разноски за 13 дена 165 гр., без да съм дал ни пара за лековете на жената. А тя колко ще вземе? - Не зная.

Чух, [че] щял си да отиваш във Влашко. Аз от 67-мо [1867 г.] досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно. И ще Ви моля да ми позволите, за което ако спечеля, печеля за цял народ - ако изгубя, губя само мене си. [За]то[ва] ще Ви моля, ако идите във Влашко, да дойдете да Ви кажа или да ми позволите да Ви пиша.

Но преди то[ва] Ви моля, както Ви пиша по-горе, да ме не оставяте без трошка. защото кажи, че откак съм отишъл в онази къща, не са се загрижили да си купят нещичко за ядене. Все от мен. А онази жена, която ме лекува, тя има вече право да яде от мен. Защото всеки ден стои при мен, готви ми, мие паниците [и] носи вода чак от Дунава. А Панчувица не хваща нищо. Аз не зная как ще й се наплатя. Затова, моля Ви, елате да се разговорите, да й се плати честно, ако ме излекува. Моля Ви, това да не Ви дотегне ни най-малко, за което ще се трудя, както Ви пиша по-горе.

Ваш знаменосец: В. И. Ль-ский

Левски до Панайот Хитов, писано презмарт
или април 1868 г

Повечето са съгласни да излязат с чети

Повечето са съгласни да излязат с чети

Ваше благородие, г-н Найдене,

При дохождането Ви в Белград дойдох няколко пъти при Вас, [та] дано Ви намеря сам, [за] да Ви кажа, че искам да изляза, макар и 25 дни преди времето. [Искам] да си дойда по нашите места, да се намеря с познатите ми, от които се чака нещо и на които трябва да се каже по-напред [да се предупредят и подготвят предварително]. И тогава ще имаме сигурна наша къща и двора й [ще осигурим освобождението на народа]. Затова моля Ви писмено сега да ме изискате с някакво средство [по някакъв начин] за във Влашко преди 20 април. И от там да ми се дадат 6 дълги и 6 къси, които се пълнят отзад. Напротив, ако не ме пуснат преди времето, за което Ви пиша по-горе, и не ми дадат потребните [пушки] от Влашко, тогава знам, че нищо няма в нашата къща. На които съм казал още на 67 г. (1867 г.) преди други, че като не дойда, никому да не се доверяват, от които се и чака в онова място. Ако ли съвсем други се обърне [ако друг пожелае да направи това], в каквото ни най-малко не сме се уверили, защото за таквоз нещо трябва поне един старейшина да има между нас. В кратко [от скоро време] всекидневните минути [случаи] ни показват разпиляване, за което всичките казват, че като остане до 15 март един месец, [ще бъдат разпуснати от легията]. Очевидно да е истина. Ако ли не, едни говорят, че ще се върнат във Влашко, а повечето са съгласни да излязат с чети, което ще каже, че остават на наше разположение. А къде ще му излезе краят? За това остава на старите да мислят. Ако не ни дадат пушки, ние ще излезем с тояги, както на 67 г. третата ни част беше. [Касае се за една част от четата през 1867 г.]

Моля Ви, дори и да е било наредено за общо въстание или [ако] не [е] било [наредено], да изработите [наредите] по-скоро, за което Ви моля и [ако] е възможно [да наредите]. И като дойда по-напред при Вас, ще видите, че колкото по-напред бих дошел, [толкова] би било по-добре. Ако и да знаете какво трябва [какво е нужно да се направи], то като Вас човеци не могат [го] извърши, [макар] и да можете [да наредите] чрез други, но [Вие] не знаете онези человеци, с които може да се извърши.

Покорний Васил И. Левский
из Белградската академия - новообразувана българска чета

Левски до Найден Геров,
01.02.1868 г.

За честните хора такава смърт

За честните хора такава смърт

Научили сте чрез вестника за Ангел Кънчев, че се е убил в Русчук и [че] нищо няма намерено в него. Човек проводихме и разбрахме по-тънко. Страхът му е [станал] причина да не знае какво да прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт... Не бойте се, братя български синове, от такава смърт! Защото днес [тя] е най-сладка, честна и права смърт за всеки българин. Дързост и постоянство! Времето е близо, ще видим и свобода.

Левски до сливенци,
04.04.1872 г.

Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност

Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност

Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.

Това Ви е известно. [Но] тук думата ни е за нашите братя сърби, които така също изповядват: свобода или смърт. И ето време [е] да покажат действително, че те, сърбите, са братя и на българите. Ние днес искаме да се освободим и простираме ръката си за помощ, каквато можат да ни дадат. Ние се нуждаем от народни водители за бойното поле и ги молим да ни дадат място за 150-200 души във военното училище. Затова задължавате се от Централния комитет по-скоричко да поднесете тайно писмото ни на сръбското правителство, че ако намери място прошението, отговорете ни по-скоричко, за да се разберем по-ясно със сръбското правителство за тая работа, която ще им признае българският народ. Ако ли не, то ще търсим на друго място. Ако ли от нийде няма помощ за българина, то работата ни си е пак работа.

Левски до Л. Каравелов,
25.07.1872 г.

Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен

Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен

Напред и не бойте се! Нека българското юнашко око не се бои вече от мъките на дрипавия читак. Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.

Ние, членовете на Централния комитет, се събираме да определим вече времето за общо народно въстание. Вънкашното обстоятелство ни принуждава силно [и] без друго да вървим на бой и да не се губи [нито] минута. Но това спираме за някой месец и друг, докато се извести по всички страни на Българско да се приготвят с барут, куршуми и пр., да дава вече кой колкото пари има, да вдига с лихва вече кой колкото може. Парите най-късно до два месеца [трябва] да бъдат готови, че щом пишем, да се донесат, загдето ги поискам, та докато се нарежда работата за революция, пушките и целият друг припас да бъде готов и се разнесе по местата, гдето е нужно. Защото вдигнем ли [веднъж] народните байраци, дотам е цялото приготовление.

Всичко това скоро да съобщите по всички места. Приносящият е наш брат от окръжния център Юданчоглу Селиникли [Пазарджик - Н. Ръжанков]. Ще му дадете адреса си и ще вземете [техния] адрес за писмено и всякакво споразумение. Точно ще му забележите на книга за всички станали там работи и как стоят сега. Всичко, каквото има донесено от Влашко, да го дадете на някого да го донесе в Ловеч у Николча Алачат [Сирков] в махала Дръстене. По-скоро вижте да ми изпратите [и] фишеците на иглянката ми.

Всичките тамкашни имена да ги промените с други и моето - вместо Ас. Дер. Кърджала ще познавате Ибряма Анадолу. И подписката ми ще я дирите чрез разрязаната книга, без печата, защото пада в подозрение.

Принастоящият и устно ще ви говори за нещо. Вижте, ако можете, дайте му здрава дума.

Левски до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско),
12.12.1872 г.

Народната работа стои над всичко

Народната работа стои над всичко

Брате,

Откакто ти се даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш! Честитя ви венчаването и дай боже [да е] на добре. За нещата [писмата] какво им пречеше на пътя? И щом са пристигнали, ти не си ги изпратил! Защото подир тях писах други за Букурещ и им казвам да гледат в първите писма и да вършат! Сега ето че ще паднат в съмнение за тия писма, какво ли са станали!

Левски до Христо Иванов Големия,
04.08.1872 г.

Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си

Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си

Долуподписаният, като приемам всичките длъжности, които ми се налагат от пълномощното, дадено ми от ЦБРК, и [като] съзнавам отговорността на своите действия, съгласявам се във всичко и с действията на сругите членове на ЦК, които ще разпределят длъжностите помежду си според способностите на всякого. Същият отговарям за действията си по устава пред другите членове на ЦК и се заклевам пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.

16/28.06.1872 г.

В. Левски

Писмената клетва на Левски,
положена след общото събрание в Букурещ,
април и май 1872 г.

Чисто народният човек се бори, докато може..., ако не сполучи..., трябва да умре в народната си работа

Чисто народният човек се бори, докато може..., Ако не сполучи..., трябва да умре в народната си работа

Отсега, ако ще бъдете в работа с нас наедно, т.е. по заповедите на тукашния Централен комитет, то няма да правите вече никакви договори с [хора] от каквато и да е народност, докато не вземете препоръка от Централния комитет в Българско, който предварително Ви ограничи в думите. Извън това на никакви договори не се подписваме... И който не постъпва така, не е наш. В същото, като ни молите за отговор, напомняте ни, че ако видите, че няма надежда от народа ни, ще бъдете принудени да вземете участие, с които сте имали договор да се биете за чужда свобода. За жалост казваме Ви, че това Ваше предложение ни малко смущава. Вие добре познавате нуждите на нашия народ, знаете, че малцина са, които ще го поведат да се бори за свободата си, а Вие - за чуждата! Пак ще кажа: чисто народният човек се бори, докато може, за да избави своя си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други. Ако той не случи, то трябва да умре в народната си работа. Това е правилното разсъждение... По-надолу в писмото си казвате: тежко е на един народ да очаква от едно или няколко лица своето благополучие. Като не знаем в какъв смисъл е писано това, потвърждаваме и ние, че всички задружно трябва да вършим всяко нещо, което е за народното освобождение. Делата, които са се вършили досега и които има да се извършват, било е и ще бъдат по вишегласието на всички членове, които съставят ЦК, а не по мнението на тогова или оногова.

Левски до Панайот Хитов,
29.09.1871 г.

Трябва да се жертвува всичко, па и себе си

Трябва да се жертвува всичко, па и себе си

Ние насърчаваме всичките членове и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат по-напред пред очи и речат: "По-добре честна смърт, нежели [отколкото] смърт безчестна." И наистина, който постоянствува докрай - [за] него са неописуема радост големите дарове [на признателност] от българския народ. И ето сега е часът, в който [може] да спечели всеки. [А не] както [казват] някои си: "Ами ако умра?" То ние му казваме, че неговото име остава навеки живо, заслугата му ще е предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели този свят дар, трябва по-напред да се жертвува всичко, па и себе си... Чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, то за него няма страх, няма никакви извинения, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. [Тази] смърт заслужава гореречената ни слава от българския народ. Инак [ако той не действува по този начин] той не е българин, не е християнин, не е човек. Следователно нему смърт, смърт и смърт.

Левски до орханийци,
29.01.1872 г

Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля

Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля

Длъжност [ми] е да те попитам: "Прочел ли си устава, който е потвърден по вишегласието на всичките местни комитети? [Прочел ли си] и окръжното писмо, в което заповядва Централния комитет, което съм ви пратил от две недели напред?"

Байо, аз не те настъпвам по краката, но изпитвам по устава и извършвам според пълномощното си, като по-напред благоразумно изпитвам и вземам факти в ръцете си. Пък ти прави по твой кеф.

Както казах по-горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во [лето] да му служа до смърт и да работя по народната воля. И ако това ти не видиш, [защото] си неверен, то децата ти ще видят [и] ще помислят за тебе.

Левски до Атанас п. Хинов,
25.08.1872 г.

За враговете на демокрацията и републиката - смърт

За враговете на демокрацията и републиката - смърт

Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна [в смисъл монархична] система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.

Из "Нареда [проектоустава] на работниците
за освобождение на българския народ" -
наказателен закон, § 3

Ние гоним царя и неговите закони

Ние гоним царя и неговите закони

В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е... Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, ни[то] вярата му, а - царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и сами[те] тур[ци].

В Българско не ще има цар, а "народно управление" и "всекиму своето". Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.

Левски до чорбаджията Ганчо Милев
в Карлово, 10.05.1871 г.

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република"

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република"

Бай Каравелов,

Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът "Свобода", който издавате, [се борите] без разлика за всеки народ, който би показал, [че иска] да живее [свободно].

Ние, българите, бяхме честити чак сега да се сдобием с напълно свободен вестник, [който] дава право на всекиго да представи народното ни мнение пред света. И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът - в България, Тракия [и] Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република". Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и пр. да не остават след нас [и] в едно и също време да дадат гласа си. Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби? Брат брата, син баща, бащата сина си да убива? Сега е време да преварим това зло. [Защо да водим] втора борба? Сега е лесно и можем с малко материал да се спасим от това гнусно и невярно тиранство, сто пъти по-назад от нас във всичко. Неговите топове, неговите игленки пушки са в нашите ръце. Само ни трябва още мъничко време да поработим [няколко] години. Но [само] тогава [след като поработим], бай Каравелов, както ви пиша в писмата с братя Марина [п. Луканов] и Иван [Драсов], с божя воля ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не жените и децата им. [Стига] само да се покорят на горните свети закони, [те ще са на] равно с българина.

Бай редакторе, чрез вестника Ви или както намерите за по-добре, да питаме братята сърби: ще ли ни подадат ръка против общия ни враг в едно време, или не? Нека ни кажат искрено, та да знаем какво да работим и ние, и те, щото да не проливаме много кръв. Срамно е ние да сравняваме силата си с такива гламавци, каквито са турците... Когато неприятелят ми е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкия си материал.

Питаме: сега, когато искаме да вървим към правия живот и свобода, кой мойе да застане на пътя ни, ако не иска барим гласа си да даде за доброто? Мисля никой [няма] да смее.

[Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние, българите, отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и жените ни от турците са били всекидневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия прегракнал глас - никакъв отзив, отникъде помощ, напротив, стават учители против нас. Тогава где остава тяхното образование и човещина? И все тъй ли ще се оплакваме и ще се надяваме на техните лъжи? Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдния и на нашите мишци. Ето че идем, господин редакторе, чрез вестника Ви да представим народното мнение пред света.

Дописка на В. Левски до в. "Свобода",
писана през втората половина на 1870 г.,
а публикувана в "Свобода" на 13.02.1871 г.

Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република

Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република

П о д б у д а. Тиранството, безчовещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров.

Ц е л. С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв [са] откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.

За извършването на такава революция са нужни:
1) уреждане [организация], 2) пари, 3) хора, 4) оръжие и други бойни потреби.

За да се приготви всичко това и се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани със съгласието на по-голямата част от българския народ, [които] съставиха Централен български революционен комитет.

Из "Нареда [проектоустава] на работниците за освобождение на
българския народ" - подбуда и цел.

Днешният век е век на свободата

Днешният век е век на свободата

Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили - и нравствени, и физически - и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да би било робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани далеч от себе си името роб. [Всеки] иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, [всеки] иска да бъде човек. Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини ечат от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме роските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на първата свобода и да дадем всекиму своето.

Левски до богат българин във Влашко
6.10.1871 г.

Свята и чиста република

Това е каквото е спасено и разчетено от личното тефтерче на Дякона.


I. Демократска република

  1. Днешният век е век на свободата
  2. Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република
  3. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република"
  4. Ние гоним царя и неговите закони
  5. За враговете на демокрацията и републиката - смърт

II. Велик патриот

  1. Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля
  2. Трябва да се жертвува всичко, па и себе си
  3. Чисто народният човек се бори, докато може..., ако не сполучи..., трябва да умре в народната си работа
  4. Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си
  5. Народната работа стои над всичко
  6. Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен
  7. Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност
  8. За честните хора такава смърт

III. За революцията

  1. Повечето са съгласни да излязат с чети
  2. Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си
  3. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място
  4. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме
  5. Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва
  6. Които искат да умрат за Отечеството си, да бъдат готови
  7. Размислете хубаво, че доста сме се лъгали
  8. Оръжие, оръжие и пак оръжие
  9. За революцията е необходимо оръжие
  10. Небходими са бойни припаси
  11. От днес работата ще ни е да търсим пари
  12. Пари, пари!
  13. Нужни са пари и военни водачи
  14. Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица
  15. Без революция сме загубени во веки веков
  16. Още в нищо не сме приготвени за революция
  17. И все пак сватбата е близо

IV. Организация и дисциплина

  1. Трябва да бързаме - хората няма да ни чакат
  2. Не се показвайте пред вънкашните ни братя страхливци
  3. Никой да не се повежда сляпо в работата
  4. Вършете всичко според устава
  5. Дружна разяснителна работа
  6. Не бива да се дава подкрепа на глупци
  7. Главният център е в Българско
  8. Дела трябват, а не думи
  9. Димитър Общи руши единството и дисциплината
  10. Има и други честни юнаци
  11. Трябва да се променят имената - станаха известни на мнозина


Източник

Иван Вазов за Левски

Лично за мен дядо Вазов е най-великият наш поет и писател и като най-велик, той дава най-доброто от себе си за да напише следущите редове

Левски

Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.


Мисля, че вратата на небесний рай
на къде изглеждат никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.


Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.


Девет годин той


скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта - пиянство,
че равни сме всички в големия час -
той внасяше бодрост в народната свяст.


И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!


Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори, кат Хуса или кат Симона
за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кoга нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.


Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно,
и лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога,
властта беше вредом невидима, строга,
обсаждаше двайсет града изведнъж,
да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.

.................................

.................................

И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.


Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и божий служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълни с яд и злост,
изрекоха подло: "Фанете тогоз!"
На кого ръката не благословия,
а издайство сърши, и гръм не строши я,
и чието име не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверна,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!


Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"
И никое име той не спомена.


Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса -
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.


Той биде обесен.
О, бесило славно!


По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що "робство" се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!



Разкази :
Чистият път
Апостолът в премеждие
Из кривините
из "Немили-недраги"

Христо Ботев за Левски

Обесването на Васил Левски
Автор: Христо Ботев

"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски

Дякон Васил Левски (авторски вариант)

О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скръбно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
Над чий гроб там тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко
Затуй, че ти си черна робиня;
Затуй, че твоят свещен глас, майко,
Е глас без помощ, глас вов пустиня!

Плачи! Там близо до град София
Вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
Виси на него... Със страшна сила

Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
И студ, и мраз - плач безнадежден
Навяват на теб, теб на сърдцето.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
Псета и вълци вият в мъглата;
Старци се богу молят горещо,
Жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила
Твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
Плачи за него, кълни съдбата!

Христо Смирненски за Левски

Една творба на Христо Смирненски за нашият ВЕЛИК герой Васил Левски :


Срещу дебелите стени на робството, градени с векове, не е достатъчен само един вихрен удар. Непрекъсната енергия, упорита работа и вседневни щурмове — и тогава пред нас не може да устои най-здравата крепост на тираните.

Малцина са борците, които неуморно могат да отправят своята духовна мощ върху подкопаваната скала. Левски бе един от тях. Редом с бурния копнеж за свобода в него имаше и отмереното спокойствие на вечно бдящия борец. И от село на село, от град на град вървеше той и сплиташе огнената мрежа на бунта, в която да бъде уловено и обезсилено чудовището на тиранията. От дом на дом, от кръстопът на кръстопът спираше той и хвърляше светлите семена на свободата — пламтящи искри от сърцето си. И в черната нощ на робството и отчаянието като рубинени звезди пламваха революционните комитети. Из сбутаните селца на Балкана, из полетата на Северна България, в Тракия, чак до Скопско отиваше той и зовеше народа към бунт. Апостол, истински апостол на свободата.

Весело, бледо лице, озарено от лъчите на пламтяща душа. Синкави очи, горящи в мисли и напрежения. И ведно със звънките песни на бодрия веселяк като тътен на вулкан се носи тежкият, бурен зов на вожда, който зове задрямалите войници за утрешния бой. В задимените кафенета на малките занаятчийски градчета, прихлупените балкански колиби, по седенки и читалища — навред гърми неговото слово. Навред отворени обятия, навред предателски очи и низамски потери.

Пред смаяните очи на своите приятели той върви непоколебим до зиналата уста на гибелта. Всеки миг — опасност, всяка стъпка — риск. Но Апостолът има велика смелост.

В Цариград той е търговец на коприна, в Ловеч е калугер и просяк. В Сопот полицията залавя палтото му ведно с някои книжа и обръща камъните, за да го намери, а в същото това време по стръмния Шипченски проход бързат трима души: старец и две калугерки. Под смирената калугерска дреха гори бунтовното сърце на Левски. Другата калугерка е леля му Христина.

В Никопол Левски е прегърбен, с превързана глава слуга. От Карлово за Пловдив той спокойно язди редом с потерята на хаджи Исмаил, която току-що е претърсила цялото Карлово заради този неуловим фантом. И ведно със смелостта в сърцето му цъфти благородно презрение и спокойствие.

В учителската стая в Сопот има комитетско тайно събрание.

Неочаквано една полицейска хрътка се вмъква, за да шпионира. Шепот и трепет между всички присъствуващи.

— Вън, подлец! Аз съм Левски! Иди ме предай на полицията.

Плесница еква в стаята и предателят се измъква, смазан от нечуваната смелост...

И все тъй самоотвержен и горд, спокоен и неуморим, върви Апостолът и пръска в черните бразди на робските души своите живи огнени семена. Пред старци и младежи, пред учени и прости, пред селяни и граждани — навред разлиства той великата книга на революцията, революция, която няма за цел да освободи народа само от властта на султана. „Не ни трябва нов султан, а човешка свобода и равенство...“

Бедните знаят какво иска Левски, но и чорбаджиите знаят, че този „чапкънин“ съвсем не е техен приятел. Като турски ходжа се промъква Левски с една четица от 15 души при хаджи Мустафа в село Асакърово и с револвер в ръка напомня на бея да не мъчи селяните. Като български поп — при чорбаджи Стефан в Търново, за да му посочи стоманеното острие на камата си.

Няма предел неговата смелост, няма удар, който да съкруши неговата воля и твърдост. И когато, предаден, ранен и изправен пред съда в софийския конак, Левски вижда книжа и портрети, когато узнава предателството, той все пак остава хладен като гранит.

„Аз съм Левски, аз върших всичко, по моя заповед бяха политическите убийства. Никого от тези не познавам...“

На 22 февр. 1873 год. край софийските казарми се тълпеше любопитен народ. В зимния предутрен здрач се мяркаше черният силует на бесилката. Студеният вятър свиреше в комините, провираше се през тълпата и поклащаше въжето. Ето колата. Турци, селяни, цигани — всички очакват любопитното зрелище. Жените и децата се приповдигат на пръсти. Но от колата измъкват полумъртъв човек. Левски, неуморимият бунтовник, гордият апостол на свободата, не пожела да достави със смъртта си удоволствие на властниците. В тъмната февруарска нощ той жестоко разби главата си в дебелите хладни стени на затвора — сякаш те бяха същите стени на грамадния затвор, който цял живот той руши, сякаш това бяха железните пръчки на клетката, върху които настръхнал се удряше затворен, обезкрилен орел...


Народна армия, г.II, бр.13 от 4 март 1922 г. с подпис Х р. С м и р н е н с к и. Произведението е написано по повод 49-та годишнина от обесването на Васил Левски.

Левски през погледа на твореца

Творби посветени на Левски пишат много наши известни автори. Някои са стигнали до наше време и до нас, ала съм сигурен, че още много такива мисли и творби за Левски са останали някъде в годините, дали забравени, дали унищожени...
Все пак можем да намерим някои творби и мисли за Левски...






  • Димитър Дишев за Левски  :
  1. Българинът, когото обесиха
  2. Разбрах те, Дяконе!
Тази тема ще се допълва, веднага щом изнамеря нещо, което не е поставено в блога.
Ако имате стихотворения и/или разкази за Левски, които не фигурират в блога, можете да ми ги изпратите на имейл Valentin.Petlov@gmail.com и аз ще ги публикувам.

Отношението към Левски днес

В България функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са Музеят „Васил Левски“ в Ловеч, Къкринското ханче и Националният музей "Васил Левски" в Карлово. Като музей е оформена и килията, в която той често е отсядал в Троянския манастир.

В момента портрети на Левски са поставени в кабинетите на президента и премиера на България, а и на много други политици. Левски виси на знаковото място, където са били портретите на цар Борис III и на Тодор Живков.

Избран е през 2007 г. за „най-великия българин“ на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник.

Залавяне

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.

Спори се за името на предателя — поп Кръстю Никифоров (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин поп Луканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски. Съществуват и мнения, че предател не е имало.

Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18 февруари[1] (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

През 1956 г. при археологически разкопки в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.

Революционни комитети и тяхното организиране

Какво представляват революционните комитети?

Революционните комитети са тайни събрания на революционери от даден окръг.
Някъде бях чел, че по онова време България е била разделена на окръзи от действащите революционери. Та тези комитети са представлявали събрание на революционери от даден окръг. На тези събрания са обсъждали идеи за въстания и освобождение. Левски е бил човекът, който е основател на тези мероприятия и който е обикалял из територията на цяла (тогава все още поробена) България.

Организиране на революционни комитети

След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Март-април 1869 г. се връща в Румъния. Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа.

В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО — „Привременно правителство в България“. На 7 януари (стар стил, Ивановден) 1872 г. основава в Троянския манастир първия монашески революционен комитет, чийто председател става йеромонах Макарий (от 1876 до 1897 г. игумен на манастира).

През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.


Източник Wikipedia

Революционна дейност

През 1862 г.заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, но Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упорства в настояването си. 1864–1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това ( 1867) в Еникьой, Северна Добруджа. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.
Левски във Втората българска легия, 1867/68 г.
Левски във Втората българска легия, 1867/68 г.

През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867–1868). След разтурянето ѝ прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.

Ранни години

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. Учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя остават да се грижат за семейството.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.

По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.

Източник Wikipedia

Прякори

Левски е най-малко известен с истинското си име („Васил Кунчев“) и с духовното си име (дякон Игнатий). Самият той се подписва в протоколите Дякон Левский („Левски“ идва от „лъв“), а съратниците му го наричат Васил Дякона или само Дякона. Други прозвища са Главния книжар, Тропчо, Драгойчо или арменското Ованес. Има и няколко турски псевдонима, като Аслан Дервишоолу Кърджалъ (документ на БРЦК — Букурещ, 16 юни 1872 г.; „аслан“ значи „лъв“) или ефенди Аслан Дервишоолу.

След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на 19 век, в широка употреба влиза Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.

Източник Wikipedia

Кой е Левски и кога е роден?

Васил Иванов Кунчев – Левски
Роден на 18 юли 1837 година в Карлово
Загива на 18 февруари 1873 край София

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостола на свободата, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Левски е един от ония политически мъже, който още приживе с целостта на личността и идеите си, с единството на думите и делата си печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие. Вътрешната революционна организация, създадена и ръководена от Васил Левски, не само бележи връх в дълголетното освободително дело, но и стои в основата на следващото развитие на българската национална революция – на Априлското въстание и освобождението на България от османско владичество. Наред с националните си измерения Вътрешната революционна организация е постижение и за европейското национално-революционно и демократическо движение през ХІХ век. Васил Левски е последователен революционер – демократ и борец за “свята и чиста република” и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка. Той е борец за равноправието между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото – българското, балканското, общочовешкото. Наред с историческите си заслуги, Левски е неизменен “Апостол на българската свобода” и синоним на политическия и нравствен идеал на българина.

източник Wikipedia

P.S
сърце не ми дава да пиша 'обесен е' - много грозно и гадно ми стои...