неделя, 17 февруари 2008 г.

Чисто народният човек се бори, докато може..., ако не сполучи..., трябва да умре в народната си работа

Чисто народният човек се бори, докато може..., Ако не сполучи..., трябва да умре в народната си работа

Отсега, ако ще бъдете в работа с нас наедно, т.е. по заповедите на тукашния Централен комитет, то няма да правите вече никакви договори с [хора] от каквато и да е народност, докато не вземете препоръка от Централния комитет в Българско, който предварително Ви ограничи в думите. Извън това на никакви договори не се подписваме... И който не постъпва така, не е наш. В същото, като ни молите за отговор, напомняте ни, че ако видите, че няма надежда от народа ни, ще бъдете принудени да вземете участие, с които сте имали договор да се биете за чужда свобода. За жалост казваме Ви, че това Ваше предложение ни малко смущава. Вие добре познавате нуждите на нашия народ, знаете, че малцина са, които ще го поведат да се бори за свободата си, а Вие - за чуждата! Пак ще кажа: чисто народният човек се бори, докато може, за да избави своя си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други. Ако той не случи, то трябва да умре в народната си работа. Това е правилното разсъждение... По-надолу в писмото си казвате: тежко е на един народ да очаква от едно или няколко лица своето благополучие. Като не знаем в какъв смисъл е писано това, потвърждаваме и ние, че всички задружно трябва да вършим всяко нещо, което е за народното освобождение. Делата, които са се вършили досега и които има да се извършват, било е и ще бъдат по вишегласието на всички членове, които съставят ЦК, а не по мнението на тогова или оногова.

Левски до Панайот Хитов,
29.09.1871 г.

Няма коментари: