Здравейте! :) Сашо Стефанов ми писа вчера, видял нещо интересно, та ме помоли да го споделя с вас. Всъщност, като казвам интересно, не знам точно какво имам предвид. То си е от българското интересно, дето не знаеш какво чувстваш - до смях ли ти е, до сълзи ли ти е, па от какво тоя смях, па от къде тия сълзи? На вас оставям, всеки да си прецени... Всъщност картинката е едновременно и тъжна и някак, вдъхновяваща, оживляваща, поне според мен. Ето го линка, погледнете го http://vasillevskisvetecat.blogspot.ca/2013/12/blog-post.html Желая ви всичко добро през новата година! :) И най-вече ви желая, вие да бъдете добри!
неделя, 29 декември 2013 г.
събота, 22 юни 2013 г.
Посещението в Куба
Да бе, хората нека ти пращат разни неща, а пък ти забравяй да ги публикуваш, да бе, няма проблеми! Продължавай все така!!!
Е, извинявам се на Емил, задето толкова късно ще публикувам неговия разказ, но и аз бях малко зает напоследък. Писа ми Емил Леви, от свое име и от името на група, с която са били в Куба. Чели са, че в Куба има паметник на Левски, знаят, че е в Сиенфуегос, отиват в Куба... Е, как да не отидат, поне да опитат, макар и само да зърнат паметника? Не върви :) Именно поради тая причина молят екскурзовода си да ги заведе до Пласимек, за да видят нашия Левски. Екскурзоводът се съгласява, след което започва голямото чакане и големия трепет ;)) Ето и самият разказ, приятно четене!
Искам накратко да Ви разкажа как, ние 4 човека от България, вдъхновени от разказа публикуван тук
http://vasil-levski.blogspot.com/2009/02/vasil-levski-v-cuba.html
решихме да намерим паметника на Васил Левски в Куба по време на нашата туристическа обиколка там.
В деня, в който трябваше да минем през Сиенфуегос (17 Май 2013г.) попитахме нашия екскурзовод (много симпатичната кубинка Антония учила в България през периода '80-'85 година) дали знае за този паметник. Тя не беше чувала и ние я помолихме да го потърсим. С помощта на GPS и малко питане на местни хора, намерихме завода сравнително лесно. Беше си там, на има-няма 2 километра отбивка от главния път.
Не знам как да опиша момента на радост, в който видяхме паметника отдалеч през оградата, още от пътя - 4 човека подскочиме в колата започнахме да викаме от радост. Шофьора отби колата директно към входа на завода. Тъй като паметника се намира вътре в двора, Антония обясни на охраната цялата ни предистория и помоли да влезем. След кратко суетене хората от охраната заявиха, че не могат да ни пуснат вътре просто така, но ще се обадят на директора да питат дали може. Следващите няколко минути на очакване бяха доста дълги. Докато не дойдоха при нас и ни казаха, че няма начин да влезем. Помолихме пак, но уви - нямало начин, военни истории, не можело и да снимаме. Само да гледаме през оградата или да снимаме отдалеч, от пътя.
Силно разочоравни съзерцавахме паметника известно време през оградата. На качване в колата реших, че така няма да стане, извадих фотоапарата с най-голямо приближение и направих 2 снимки много бързо. Качихме се на колата и си заминахме.
Все пак си тръгнахме оттам щастливи. Намерихме паметника, стои все така вперил взор към България, прилично поддържан. Бяхме го видяли с очите си, направихме снимки макар и отдалеч. Научихме екскурзовода на нещо ново за България в Куба, тя също много се вълнуваше с нас.
Отново благорадим на Вас и г-н Кузманов за прекрасната история.
Всичко добро,
Емил Леви
Аз също Ви благодаря за прекрасната история, г-н Леви! Надявам се, че всеки, който я прочете също ще Ви благодари :)) Ето ги и снимките на паметника :
Левски все още е там :) И все така, с надежда, гледа към България. Българи? Нима ще позволим на политиците да ни потъпчат като народ, да ни затрият и да затрият героите ни?? Не трябва! Без значение кой управлява - почитта към националните ни герои трябва винаги да я има и да е приоритетна за министерството на образованието и това на културата. Защото почитта към нашите герои трябва да ни е вградена!! А не да махаме Ботев от учебниците, защото бил "тежък материал". Тежък е. Ала и времето, в което е живял е било тежко. И е налагало сериозни, смели и решителни действия и тежки думи! И все истини, и все истинни, и все истински!
четвъртък, 21 февруари 2013 г.
Чисти сметки
Днес ще ви "запозная" с едно стихотворение за Васил Левски, което е спечелило втора награда на националния литературен конкурс, през 1987-ма година, по случай 150 години от рождението на Левски. Стихотворението ми беше изпратено от Васил Трънски, за което сърдечно му благодаря! Самото стихотворение е дело на Петя Йорданова. Ето го и самото стихотворение :
Бъдете живи и здрави!
вторник, 19 февруари 2013 г.
140 години от обесването на Левски
Здравейте! Здравейте...
140 години... 140 години без един от най-великите Българи. Уви, далече е годината 1873-та - никой жив свидетел няма от тая година. Никой! А спомените? Дали спомените, поне, са живи? Спомените... Но спомените за кое? Спомените за какво?? Спомените за кого???
И ние не знаем. Толкова сме омотани, толкова са ни омотали, че и ние вече не знаем какво знаем, какво не знаем, какво си спомняме и какво не.
Преди 140 години, Васил Кунчев, наричан още Левски, е обесен край София. Какво ставаше в продължение на тия 140 години? Какво не видя Апостола?
През тия 140 години, българите се бореха! Бореха се, най-напред, срещу османци, после срещу сърби, срещу гърци, срещу румънци, срещу англичани, срещу французи, срещу руснаци... Срещу кого ли не се бориха българите, срещу кого ли не се противяха те, за всичките тия 140 години. Бориха се, борихме се, борим се, и ще продължаваме да се борим! Срещу всичко и срещу всеки! Защото такива сме ние, българите - ние сме левове, ние сме борци, борци за свобода и за правда! Защото откак българин е строшил оковите и е усетил свободата, той се бори само за тези, толкова скъпи и толкова святи неща - за свобода и за правда!
Видяло се е, че ни мотат, винаги са ни мотали - не се знаело какви сме и защо сме такива. Не се знаело откъде идваме и закъде сме тръгнали. Не се знаело как сме стигнали до тук, защо предците ни са били толкова велики, защо няма нито едно пленено българско бойно знаме. Не се знаело... Ами как да се знае? Как, когато, ако се узнае, ние ще станем повече от англичани и французи взети заедно! Как да се знае, след като е толкова неудобно за ГОЛЕМИТЕ... Но истината ще излезе наяве, нали затова се борим? За правдата, за истината, за нея се борим. Че нали, в днешни дни сме, уж, свободни, та ни е останало да се борим само и единствено за едничката правдина.
Знай, българино, че си потомък на велики хора!
Знай, че твоите потомци са имали една поговорка, дето гласи "Да не усъмваш там, гдето си замръкнал" и че именно тая поговорка ги е карала да не се спират на едно място и да желаят да покорят света!
Знай, че на много места в света, хората знаят за българите и техните способности, затова и до ден днешен в Афганистан, например, можеш да чуеш сравненията "Силен, като българин" или пък "Хубав, като българин", а някои от арабските народи още разказват легенди за Тервеловата войска!
Знай, че изкуственото високомерие на останалите нации спрямо нашата, никога не може да се опре на думи, като тези :
"Българите - това е народът, който имаше всичко,
което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за
тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е
народът, на който се учудваше светът"
Магнус Феликс Енодий
Знай, че най-добре са ни оценили тези, които сме надвили! И то не само във война - колко шампиони, медалисти, наградени имаме в спорта, в математиката, в технологиите, в науката - навсякъде!!!
Знай, българино, че сме се борили срещу много врагове, но най-опасният си оставаме самите ние... Въпросът ми е, трябва ли да сме под нечие робство, под нечий натиск, за да сме единни? Нужно ли е? Не може ли, вместо да се надигаме на бунт, само когато ни тъпчат и се опитват да ни сгазят и уморят, да сме единни винаги и да покажем на нещастниците, че сме монолит, че не могат да ни разклатят, че ще ударят на камък, или дори по-лошо? Човекът за човека е звяр... Над това си помислете. Крайно време е да престанем да създаваме тарикати и да започнем да създаваме хора. Или не, не хора, а човеци! Нека бъдем човеци! Нека бъдем едно цяло! Дължим го на себе си, дължим го на близките си, дължим го на приятелите си, дължим го и на тях... на хората, които дадоха живота си, за да можем сега, ние, да се наречем... Свободни!!...
Бъдете добри!
В. Петлов
А сега нека ви представя нещо, което ми беше изпратено от един господин, който е историк по образование. Става дума за г-н Киро Проданов и неговата публикация "Какво днес Левски не би простил на българите" . Желая ви приятно четене!
Нека благодарим на г-н Проданов за публикацията!
Още веднъж, братя и сестри, бъдете добри! Не казвам търпеливи, че да ви трие някой сол на главата. Бъдете добри. Намерете разликата.
Все още продължава кампанията за набиране на средства за Александър. Повече информация за това как можете да помогнете ще намерите в сайта http://helpalex.net/ . Благодаря ви!
P.S.
140 години минаха. Още колко трябва да минат, за да се осъзнаем? Надявам се да не са много!
неделя, 13 януари 2013 г.
Нека помогнем, българи!!
Здравейте всички!
Надявам се, че сте прекарали едни чудесни Коледни празници със семейството, както и добре сте посрещнали новата година, пожелавайки си куп неща, които старата, не е могла да ви даде. Пожелавам на всички да бъдете живи, здрави, весели, засмяни, щастливи, успешни, късметлии и паралии! Да не забравя и любовта - пожелавам ви и много любов!
Може би някои от вас се чудят, защо пропуснах всичките "новини" около опетняването на Апостола в последно време, но не е сега момента да ви обясня. Ще стане по-нататък във времето.
Днес ви пиша с една молба, с един призив за помощ - Александър Димитров от Ямбол е на 24 години. Александър претърпява инцидент (падане от шестия етаж) и сега е в будна кома. Момчето се възстановява, но въпреки това му е нужна още една, поредна, операция, както и рехабилитация, за да може да се възстанови напълно. Има само две "малки" подробности :
1. Нужната операция не може да се извърши в ямболската болница
2. Семейството на Сашо не може да се справи само с всичките разходи, нужни за възстановяването на сина им.
Знам, че през януари и февруари през блога минават около 10 000 човека. Знам, че всичките тези 10 000 човека са хора, патриоти и с добри сърца. Надявам се поне една част от тези 10 000 човека, които имат добри сърца, да имат и възможността и желанието да протегнат ръка на един млад човек, който е само на 24 години, а е в такова тежко състояние.
Можем да помогнем на Сашо да оздравее! Нека го направим! Помогнете отново да върнем усмивката на този млад човек на лицето му!
Как можете да помогнете? Идете на адрес http://helpalex.net, вдясно пише банкова сметка, както и бутон за дарение, чрез paypal. В секцията 'Свържете се с нас' можете да откриете името и телефонния номер на бащата на Александър - който е от Ямбол може да помогне с нещо на място! Свързах се с него, чрез имейл, за да предложа бутон за дарение, чрез epay, защото е по-използван от paypal, тук, в България, но не знам дали ще сложат. Лично аз ползвам и двете и ще направя дарение с paypal.
Цяло чудо е, че след падане от шестият етаж, човекът е жив! Това е доказателство, че му се живее и че Някой, там, горе, го обича!! Нека не го оставим да си отиде, просто ей така!! Нека му помогнем, нека го спасим!!! Нека му помогнем!!!
Нека помогнем, Българи!!!!!
Ако измежду всички вас, има някой, който е уебмастър или просто търси евтина реклама - тук е мястото и сега е момента! Минимума за реклама е 1 лев на месец, т.е за 1 година са 12 лева. Няма максимум - всеки дава колкото може. Т.е вие сами си избирате колко да отделите от бюджета си.
Освен това, колега от форума на Предприемач, реши да продава своята книга "37 ефективни начина да УДВОИТЕ продажбите си!" , като спечелените средства също ще отидат за дарението! Цената на книгата е 4 лева, а плащането става с paypal и epay. Ако има заинтересовани, нека да ми пишат имейл на valentin.petlov@gmail.com . Проверявам си мейла няколко пъти на ден. Парите се събират до края на февруари.
Защо го правим? Защото не искаме да оставим поредната добрина "ненаказана" ;)) Нека помогнем!!
Послепис : Ако не можете да отделите финансови средства, разпространете този зов за помощ във фейсбук, twitter, pinterest и за която социална мрежа се сетите! Кажете на хора, които могат да помогнат. Това също е помощ! И то огромна! Благодарим!