Чистият път

Епизод из живота на Васил Левски

В комисията по откриването паметника на Левски в София, в която бях член, ставаше разговор върху великия проповедник на свободата. Понеже всичките членове от тази комисия много или малко лично познаваха Левски, разказваха се анекдоти за неговата безстрашливост и смелост при най-трудни обстоятелства, за неговата съобразителност и хладнокръвие в опасностите, с които беше насеяна всяка стъпка от неговото скиталческо съществувание. Всичките тия разкази, един от други по-невероятни и изумителни, хвърляха ново освещение върху моралната сила на Дякона и прибавяха нови зари на ореола, с който този тайнствен, почти легендарен лик стои окръжен в нашето въображение. От всичките наши първи революционери само един Левски може да печели от всяко ново разчопляне на неговия живот. Другите са една смес от светлини и сенки, всичките имат своята опака страна, тяхното обаяние неминуемо губи от силата си и блясъка си, щом личностите на тия революционери изцяло се покажат на нашия любопитен поглед. Една покровителствена завеса е нужна за известни страни на техния характер, за известни моменти на техния метежен живот. Затова задачата на техния биограф е деликатна, когато той реши да изрисува живота им с фотографическа точност. Ние видяхме колко повреди Захарий Стоянов при подобен един случай (опита за биографията на Христо Ботев).

(цъкнете на заглавието, за да прочетете целия разказ)

Из кривините

Из кривините

(Едно възпоминание)



Пристигнахме доста рано на Карнарския хан. Както е обичаят, отседнахме там и влезнахме в кръчмата, за да си починем и хвърлим по чашка гроздова ракийка, преди да уловим кривините на Стара планина, която се зеленееше пред самата вратня на хана.

Аз пътувах насам за пръв път. Но троицата ми другари съграждани бяха стари влашки хаджии и познаваха добре пътя за Влашко - Колхидата някога на сопотненци и карловци, - за дето ме изпращаше баща ми с десетина минца, пуснати в портмонето ми, плюс няколко благословии за честита печалба под крилото на един сродник.

Ето защо през целия път дотука мене ме преследваха безпощадно, като конска муха, куплетите на блудкавичката песен:

Лятна нощ се превалява
и след лъскава зора
млад юнак си кон извожда
из железните врата.




С бащина благословия
той на коня възседнал,
за честита търговия
той намислил й тръгнал.

(цъкнете на заглавието, за да прочетете целия разказ)

Апостолът в премеждие...

Преди време получих писмо от една будна патриотка на име Светла Василева. Тя ми напомни, че има няколко разказа на Иван Вазов за Левски, които липсват тук, в блога. Затова сега ще ги добавя.
Благодаря на г-жа Василева. Нека бъде жива и здрава!

Апостолът в премеждие


На мястото, дето днес се красува княжеският дворец, на 1871 година стоеше старият валийски конак, със своите лоши, сбутани, с неправи стени здания, снабдени с вехти чардаци-коридори към тесния, постлан с камъни двор, и със своята голяма дървена порта към запад, вардена от двама стражари, отляво на която стърчеше джамия, а отдясно се зеленееше голяма върба с увиснали до земята клони, що едничка радваше погледа тука.

През един хубав юнски ден в нея година из конашката порта излязоха вкупом няколко заптиета, спряха се на малкото мегданче там, пошушукаха си няколко време, па се пръснаха по разни посоки.

Един от тях, познатия Али чауш - чернокож, брадат, с грубо и подпухнало лице турчин - улови чаршията - днес Търговска улица, - проби си път през шумния върволяк, който гъмжеше из тясната, с притиснати и ниски редове от бакалници и дюкяни улица, като се вгледваше внимателно в някои лица. Когато пристигна при хана на Трайковича, той го изгледа изпитателно, както и кръчмата му, попипа машинално револвера си, като да се убеди, че е на мястото си в калъфа, па потегли да влезе в хана.

(цъкнете на заглавието, за да прочетете целия разказ)

О, свобода...

Честит трети март, българи!

Бъдете живи и здрави, и най-вече, бъдете благодарни, че е имало някога хора, които са дали живота си заради нас, и още повече - бъдете готови, българи, бъдете готови, щото, ако някога се поиска нещо такова и от нас, да можем и ние да дадем живота си, в услуга на тия, които ще дойдат след нас!
Българи! Четете, знайте и помнете своята история, защото само тя е съпричастна със съдбата българска; знайте, помнете и разказвайте я, за да знаят и другите, непросветени или слепи и глухи за истината, защото знанието просвещава, защото от истината прогледват слепите; помнете, разказвайте и почитайте своята история, своите герои.

Където и да си - не забравяй, че носиш кръвта на достоен род!

снимка : chudesa.net