18 февруари 2009 година - 136 години от обесването на Левски

18 февруари 2009 година... Никой и дума не обелва за това, че се навършват 136 години от обесването на Левски... Денят е сряда - ден като ден.. Всеки бърза за някъде и въобще не се замисля, че на този ден е обесен най-великият Българин... За съжаление към обяд паметника на Левски в Асеновград изглеждаше така :





Двата карамфила поставихме аз и момчето, което направи снимката... Хората сигурно са си мислели, че отиваме на погребение с тия карамфили, но това си е за тях...
Миналата година не успях да сложа цвете на паметника, но днес го направих! Не че това ме прави по-голям, по-велик или нещо такова, не! Но това ме прави малко по-признателен към един човек, дал живота си за нашата свобода!

Цветан Ангелов за Левски

Ето още едно стихотворение за Васил Левски. Изпрати ни го нашият приятел Румен Пейчев от Плевен. Благодарим ти, Румене! Автор на стихчето е Цветан Ангелов, а ето го и самият стих :

Левски
Автор: Цветан Ангелов

-Бате, кой е тоя
синеок герой ?
-Левски, мило братче,
се нарича той.

В робство и неволя,
беден се родил,
но сърцат пораснал
малкият Васил.

Имал глас на славей
и орлов замах –
над селцата родни
спускал се без страх.

Неговите думи
вдигнали на крак
беден и заможен,
старец и хлапак.

Ободрил народа
В мъка и беда.
Готвил го да тръгне
в бой за свобода.

Но..узнал султанът,
побеснял от яд.
И потеря пратил
след юнака млад.

Криели го дебри,
пещери,скали.
Пазили го хора,
зверове, орли ..

Ех, братле расти ми,
бързо порасти-
смелостта на Левски
да добиеш ти.
На смелчака, братче,
всеки сторва път.
Смелите с ракети
утре ще летят.



Това е едно прекрасно стихотворение, но за съжаление сме започнали да го позабравяме... Още веднъж благодаря на Румен Пейчев, затова, че изпрати стихотворението и с това спомогна то да се запази и да не се забрави!

P.S - публикувам стихотворението на 17 февруари 2009 година, но нарочно го пускам със задна дата, заради публикацията Васил Левски в Куба.Утре е 18 февруари и се навършват 136 години от обесването на Апостола... Ще оставите ли цвете на паметника?

Трябва да се променят имената - станаха известни на мнозина

Трябва да се променят имената - станаха известни на мнозина

Много сте нападнали кардашлъка [брат] си. За пръв път не [е] трябвало толкоз. Ако ли съвсем се отрича от нашите работи, то е друго. Пък за да си променим имената, то и без тази причина трябва да се променят, защото станаха известни на мнозина из Българско...

За Димитра [Д. Общи] сега не мога Ви каа нищо, с второто си писмо ще Ви кажа за него. Това може [да стане] подир 30-40 дни, докато се сдобия с пари, защото, като се улесня, мисля да дойда да разгледаме и работи, които с писмо мъчно се разглеждат. Димитър го поздравявам братски [и] ако ще да върви с нас, да почака до второто ми писмо.

Левски до Данаил Хр. Попов,
20.06.1871 г.

Има и други честни юнаци

Има и други честни юнаци

Днес тръгвам да пообиколя някой град [и] друг и после 10-20 дни ще се завърна. Дано побързате с печата и да го изпратите, та да го намеря готов. Защото без него работите ни остават назад. Също така без него няма и пари. Най-много съм чакал за него и седа на едно място, че накъдето и да отида, думите ми са тъмни без него. Пък и той не се прави за месеци? Ако работа е за парите - дайте ги от Вас, че няма да Ви ги забавим. Също и на Каравелова ще платя, както му пиша. Вземете думата ми за истина - какво няма да Ви лъжа в нищо. Ако сте ме взели вече в сърцето си, че аз днес или утре трябва да умра или да попадна в ръцете [на врага], та Вие може да изгубите? Не, аз и да умра, има и други честни юнаци, които ще Ви плащат за всичко, каквото похарчите за нас. Бързайте един сахат [час] напред, че отива времето, от което мога да спечеля по-скоро и по-сигурно.

Левски до Данаил Хр. Попов,
10.05.1871 г.