143 години от обесването на Левски.

Монетата винаги има две страни. Но на днешната дата вариантите са повече от два - някои честват, други тъгуват, някои нехаят, а някои празнуват...

Левски е жив. Великите хора не умират - те живеят вечно в народната памет.

Левски е жив! Но може би и както преди, хората и днес се страхуват от него. Страхуват се, че може да "прихванат" от лудостта му. Страхуват се, да не ги вдигне на революция. Страхуват се, че ще дойде и ще им разбута спокойствието. Страхуват се.

И същевременно, някои тайно, други явно, му се възхищават. Осъзнавайки нуждата от хора, които да променят всеобщото мнение и да тласкат народа напред, към по-добро бъдеще. Възхищават се на смелостта му, на дързостта му, на умението му днес да е един, а утре друг, но винаги един и същ - Българин. Българин, отдаден на каузата. Каузата за Освобождението на цял един народ.

Днес искам да ви припомня две неща - стихотворението на Петя Йорданова, „Чисти сметки“ и видеото "Кой разплака Васил Левски?".

Помним те, Апостоле! И наистина, сега си нужен повече, отколкото преди...

Поклон!

Паметник в село Труд

Здравейте! Миналата година в село Труд беше поставен паметник на Васил Левски. Жителите на селото решили, че паметник на Апостола трябва да има, тъй като той самият, няколко пъти е бил там. Само за няколко месеца парите са събрани и паметникът става факт. Чичо ми и леля ми живеят там, та ми изпратиха няколко снимки от откриването :

Отделно в интернет можете да намерите още снимки и статии, ето линк към репортаж на БНТ.

И понеже в последните дни, България отново се потресе от политическият театър на някои хора, смятам да ви напомня какво е казал Васил Левски и какво трябва да запомним, а именно :

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република"

Не се поддавайте на провокации!

Благодаря на Костадин и Катя Петлови за снимките!

Бъдете здрави! Бъдете единни!! Бъдете Българи!!!

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!!!

17 Юли е... Петък?

С брат ми отивахме към Пловдив, че имахме работа.
Жега - слънцето пече, не се шегува!
Минавайки покрай паметника на Левски в Асеновград, забелязахме цветя, както и няколко души военни. Имаше време и се поспряхме да видим какво се случва. Погледнах календара на телефона - 17 Юли, петък. Брех! Какво има днес, та са сложили цветя? Секунди по-късно покрай нас мина един цял строй от военни. Мъчейки се да се сетя защо са там, в съзнанието ми изплува една дата - 6 Юли. Но по нов стил се пада 18/19. После се сетих, че е петък и затова са впрегнали военните - в почивните дни не можеш да ги накараш на работа. Било то и "работа".
Две снимки

и няколко минути по-късно, продължихме по пътя си - имахме работа да вършим.
"А може би затова сме на това положение? Защото поставяме личните дела над народните."
Друг път щях да го мисля, сега имах работа...

142

142 години... Нямам какво да кажа. Днес не ми се говори. Не ми се и пише. Не е само заради Левски. Не е и заради филма, за който се изписаха толкова негативни отзиви (аз не съм го гледал все още). Не знам защо. Просто не ми се говори... Поклон, Дяконе!