Здравейте всички!
Наскоро с мен се свърза Йорданка Иванова. Дотук нищо необичайно, нали? Йорданка е хубаво българско име, често срещано. Обичайното свършва точно тук. Йорданка Иванова се свърза с мен и сподели, че случайно е попаднала на блога и на публикацията за паметника на Левски в Сиенфуегос, Куба. Тя е била там. Нейният баща също е бил там и също е взел участие в направата!
За съжаление, баща ѝ вече не е сред нас, но Йорданка и всички взели участие в създаването и откриването на паметника, пазят спомена за него жив. Вече знам и аз. Вече знаете и вие, които четете тези редове. И вече имате моралното задължение и вие да поддържате спомените живи. При това с Гордост!
Ето и снимки от личният албум на Йорданка :
четвъртък, 28 април 2016 г.
Още снимки на паметника в Куба
четвъртък, 18 февруари 2016 г.
143 години от обесването на Левски.
Левски е жив. Великите хора не умират - те живеят вечно в народната памет.
Помним те, Апостоле! И наистина, сега си нужен повече, отколкото преди...
Поклон!
вторник, 2 февруари 2016 г.
Паметник в село Труд
Здравейте!
Миналата година в село Труд беше поставен паметник на Васил Левски. Жителите на селото решили, че паметник на Апостола трябва да има, тъй като той самият, няколко пъти е бил там. Само за няколко месеца парите са събрани и паметникът става факт. Чичо ми и леля ми живеят там, та ми изпратиха няколко снимки от откриването :
Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република"
Не се поддавайте на провокации!
Благодаря на Костадин и Катя Петлови за снимките!
Бъдете здрави! Бъдете единни!! Бъдете Българи!!!
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!!!
петък, 28 август 2015 г.
17 Юли е... Петък?
С брат ми отивахме към Пловдив, че имахме работа.
Жега - слънцето пече, не се шегува!
Минавайки покрай паметника на Левски в Асеновград, забелязахме цветя, както и няколко души военни. Имаше време и се поспряхме да видим какво се случва. Погледнах календара на телефона - 17 Юли, петък. Брех! Какво има днес, та са сложили цветя? Секунди по-късно покрай нас мина един цял строй от военни. Мъчейки се да се сетя защо са там, в съзнанието ми изплува една дата - 6 Юли. Но по нов стил се пада 18/19. После се сетих, че е петък и затова са впрегнали военните - в почивните дни не можеш да ги накараш на работа. Било то и "работа".
Две снимки
и няколко минути по-късно, продължихме по пътя си - имахме работа да вършим.
"А може би затова сме на това положение? Защото поставяме личните дела над народните."
Друг път щях да го мисля, сега имах работа...