145

Поклон!

144

Всяка година идва тоя момент и започват бурни дискусии - дали почитаме героите си достатъчно или сме пълни неблагодарници. Питал съм се същото, но за себе съм сигурен, че съм неблагодарник. Все се надявам да има българи, по-благодарни от мен. Но все пак като се позамисля, бих ви питал:

Да си спомняш веднъж в годината или да забравиш изцяло, кое е по-добре ????

И накрая ще ви покажа още нещо, което има дълбок смисъл, но само подсилва горният въпрос:

Помним те, Апостоле, не бихме те забравили! Никога! 

Още снимки на паметника в Куба

Здравейте всички!

Наскоро с мен се свърза Йорданка Иванова. Дотук нищо необичайно, нали? Йорданка е хубаво българско име, често срещано. Обичайното свършва точно тук. Йорданка Иванова се свърза с мен и сподели, че случайно е попаднала на блога и на публикацията за паметника на Левски в Сиенфуегос, Куба. Тя е била там. Нейният баща също е бил там и също е взел участие в направата!

За съжаление, баща ѝ вече не е сред нас, но Йорданка и всички взели участие в създаването и откриването на паметника, пазят спомена за него жив. Вече знам и аз. Вече знаете и вие, които четете тези редове. И вече имате моралното задължение и вие да поддържате спомените живи. При това с Гордост!

Ето и снимки от личният албум на Йорданка :

Ако поради някаква причина сте пропуснали и по-новите снимки, изпратени от Емил Леви, можете да ги видите тук.

И като се замисли човек, с тоя наниз от случайности, накрая се оказва, че няма нищо случайно :) 

Благодаря на Йорданка Иванова за изпратените снимки!

Бъдете здрави!

143 години от обесването на Левски.

Монетата винаги има две страни. Но на днешната дата вариантите са повече от два - някои честват, други тъгуват, някои нехаят, а някои празнуват...

Левски е жив. Великите хора не умират - те живеят вечно в народната памет.

Левски е жив! Но може би и както преди, хората и днес се страхуват от него. Страхуват се, че може да "прихванат" от лудостта му. Страхуват се, да не ги вдигне на революция. Страхуват се, че ще дойде и ще им разбута спокойствието. Страхуват се.

И същевременно, някои тайно, други явно, му се възхищават. Осъзнавайки нуждата от хора, които да променят всеобщото мнение и да тласкат народа напред, към по-добро бъдеще. Възхищават се на смелостта му, на дързостта му, на умението му днес да е един, а утре друг, но винаги един и същ - Българин. Българин, отдаден на каузата. Каузата за Освобождението на цял един народ.

Днес искам да ви припомня две неща - стихотворението на Петя Йорданова, „Чисти сметки“ и видеото "Кой разплака Васил Левски?".

Помним те, Апостоле! И наистина, сега си нужен повече, отколкото преди...

Поклон!