сряда, 15 февруари 2012 г.

Към Апостола

Ето още две стихотворения от Цветан Тодоров :

КЪМ АПОСТОЛА

Сладкодумен ораторе,
светлоок проповеднико,
овъзторжен мечтателю,
венчан за Отечеството си –

стародавна повеля е
да присъстваш във Времето,
да си мисъл -прозрение
и насъщно обсебване...

Това чисто занятие,
що си взел като жребий –
във века на превратностни
е достойно, потребно е!



ПРИПИСКА
 
 „Аз, Паисия йеромонах...”(1762)
   “Аз, Васил Лъвский...”(1862?)

... Зная – ще се родиш.
И ще ми носиш кръста.
Делото – да го продължиш.
След сто годин. Насъщното.

Ще презреш  и ти болка
и в душа съсипни.
На ползу роду
сърце ще дариш.

Ще си с братя следовници –
някой Христо, Матей...
Земя си кръстом ще бродиш.
Ще сторваш полиелей

на словото на светци
и лъвската храбрина
на предци..Ще тачиш орли
и техните прости гнезда.

На политика чужбинска
с разум ще връщаш.
Ще мразиш насилника.
Времето ще обръщаш...

От битието е видно
и тука записвам:
Апостоли – все ще ги има!
Ведно с Истината!

Цветан Тодоров
Русе


Благодарим Ви, г-н Тодоров!

Няма коментари: