Дарението

Окей, стига са висяли тия снимки без каквото и да било обяснение.

Тези от вас, които са влизали в блога и преди, може би знаят за какво точно става дума, но нека все пак обясним и за тези, които не знаят (а те са повече, сто процента сигурност) - миналата година, пак по това време, започнахме една кампания за набиране на средства, които да отидат за благотворителност, и по-специално - за дома за сираци "Таню войвода" в Асеновград. Кампанията завърши успешно, дори може би - повече от успешно. Бяха събрани общо 420 лева, които благополучно стигнаха до дома и с които бяха закупени матраци. Снимките тук са квитанцията, която първоначално ми дадоха срещу дарението, а фактурата за матраците е вкъщи, но ще я снимам и нея, и ще я кача тук.

След миналогодишния успех, си помислих, че може отново да направим нещо по въпроса, но този път парите ще отидат за операцията на някое дете, или може да ги дарим на дома за сираци на дядо Иван от Нови Хан - това все още не е уточнено, но парите отново ще отидат по предназначение!

Какво получават дарителите в замяна? Дарителите получават реклама за своите сайтове, под формата на линк (връзка), като пример можете да видите горе в дясно, където стоят линковете на миналогодишните дарители.

Добри хора има навсякъде и това е начинът да ги намериш :)

Ако някой иска да се включи, нека погледне тук

ето и фактурите от дарението :

Спомени за Левски от Шипка...

Мътните да ме вземат!! Как можах... Как можах да забравя!!! Не се побирам в кожата си от яд!! Преди малко повече от месец получих един имейл, от един господин. Имейлът беше от господин Данаил Гешев от град Шипка. Понастоящем г-н Гешев е уредник на Етнографския музей в град Шипка. Той предложи да ми предостави информация за Васил Левски, която е събирана от местния журналист и автор на книга за град Шипка, Пенчо Доксанлиев (който, за съжаление, вече не е сред живите. Светла му памет!).
Та ето и част от книгата на Пенчо Доксанлиев :

Ето че стигаме до най-обаятелния образ в нашата националноосвободителна борба — до Апостола на свобо­дата. Васил Левски се появил в Шипка само няколко ме­сеца след легендарната битка на Бузлуджа — малко вре­ме след Коледа на 1868 година. Дошъл от Габрово, пре­облечен като калугер. Мисията му била като таксидиот от Света гора да събира подаяния за манастира. И като божи слуга първо потърсил поп Павел, свещеник и зо­граф в Шипка. Същата вечер у дома на Маньо Бояд­жиев — учител по турски и френски език, се събрали ня­кои от по-будните членове на читалището, даскали, мла­дежи, ножари. Тъй се стига до създаването на Шипчен­ския революционен комитет, чийто пръв председател ста­ва Никола Поппавлов, председател и на читалището.

Словото на Апостола оставило дълбоки следи в сър­цата на шипченци, младежите започнали все по-често да се събират в читалището, да четат забранени книги и вестници. За тази дейност Лальо Григоров, по-късно опълченец от първа дружина, разказвал на своите род­нини: „Бях в Румъния. Върнах се в Шипка. След черко­вен отпуск по-будните младежи и даскалите се отбивах­ме в старата читалня на клепалнята и четяхме вестници, донасяни скришом от Румъния. Пренасяли ги първо от Русчук, оттам ги поемали кираджиите, криели ги под сте­пите на самарите и ги донасяли в Шипка."

През пролетта на 1869 г. Левски отново се отбива в Шипка, този път с отец Матей Миткалото. Среща се с членовете на революционния комитет, насърчава ги в на­родното дело, разговаря и с учителите Стефан Шахапов, Шиньо Чомаков, Дан Ангелов—Довника, Тепчо Анге­лов — Куция, Петър Богоев. Оставил и няколко броя на в. „Дунавска зора" и „Реч о Асеню Первому". Преоблечен като търговец на розово масло, Левски се отправя за Казанлък, а оттам за Стара Загора. В Шипка е идвал и Ангел Кънчев, минавайки по преките пътеки откъм Трявна за Бузлуджа.

И тъй спокойствието на шипченските чорбаджии би­ло нарушено. В селото започнала подготовка за велико­то дело. Всеки си имал своя калъчка, пушка или револ­вер; леели се куршуми, фишеци се пълнели с барут. Мла­дежите ходели на стрелба в дола на река Димовец и на Дейкови ниви. Но един след друг дошли тежките удари:

Ангел Кънчев се самоубил в Русе, Димитър Общи обрал самоволно султанската хазна в Арабаконак и тая аван­тюра донесла непоправими беди на българското рево­люционно движение. Застрашен бил и животът на Лев­ски.

През зимата на 1872 година, по нареждане на Старо­загорския революционен комитет, членовете на Шипчен­ския революционен комитет заедно с поп Павел органи­зирали безопасното преминаване на Апостола през про­хода до Габрово. Преоблечен като млада кадъна, съпро­вождан от един от най-благонадеждните членове на ко­митета Пеньо Кавлаков, Левски стигнал жив и здрав при игумена на Соколския манастир дядо Иларион.Малко по-късно Апостолът бил хванат в Къкринското ханче. И неговият заместник Атанас Узунов не пропус­нал да се отбие в Шипка, за да не гаснат въглените на бъ­дещия огън.

А ето и малко от спомените на Пеньо Кавлаков :

Пеньо Кавлаков, член на Шипченския револиционен комитет, навремето твърдял, че веднъж от Старозагорския револиционен комитет дошло известие: поробителите искат да отвлекат една девойка от Стара Загора и да я потурчат. Тази мома, за да не стане плячка на поганците, решили да я изпратят, придружена от верни хора, в Шипка и оттам през Балкана до игумена на Соколския манастир.

И наистина – една вечер двама старозагорци довели в селото “чудно хубаво момиче на около 22 години”. Размърдал се целият революционен комитет къде да го подслони. Настанили го в къщата на поп Павел. Безспорно свещенникът е бил запознат с конспиративната дейност на Старозагорския революционен комитет, който всъщност препращал към Габрово не друг, а самият Левски. Нещо повече, и двамата му сина – Баю и Никола, били членове на Шипченския революционен комитет, от които единият, Никола, бил негов председател.

След кратка почивка, към полунощ, Левски, преоблечен като девойка, тръгва по стария друм към Соколския манастир, съпроводен от Пеньо Кавлаков, член на комитета. Той обаче не бил известен, че съпровожда Апостола. Когато навлезли в манастирската гора, почнало да се разсъмва. “Момичето” слязло от коня на пътя и започнало да се предвижва “много кушкия”, т.е. предпазливо. След малко то запяло с ясен глас:

Кажи ми, горо льо, ти кажи
защо, горо льо, кат майка
всички дървета разелени
а само едно е сухо?

“Чичо, разбра ли каква е тази песен? – запитало момичето. “Каква песен, ако те чуе някой аскерлия, малко ще ти е куршумът.” – отвърнал Пеньо Кавлаков.

Смаяният кираджия разбрал, че не съпровожда какъв да е човек. Дошло време да си кажат тайните пароли на комитета и “момичето” разкрило, че е Левски.

Пристигнали в Соколския манастир, почукали на определеното място и тозчас вратата се отворила – рошавата глава на още сънения игумен се показала и двамата пътника влезли в манастирския двор. “Девойката” влязла в килиятя на игумена, а кираджията почнал да развежда конете, докато попие потта им. В същото време пристигнали двама от най-свирепите турски полицаи в Габрово, навярно предупредени, че Левски ще мине оттук. Като видели дяда Пеня Кавлаков, попитали го: “Какво търсиш тука бре, шипченски хайдутино?” “В Габрово отивам, агалар, да купя на конете юлари” – отвърнал наслуки той. “Че защо с два коня, не можеш ли с едния да отидеш, май си карал някого, я кажи?” Дядо Пеньо успял да се измъкне с хитрото оправдание “Ами, самарите им не стоят уйгун (добре), та може да им купя и самари”.

Турците извикали игумена да прати някого да разведе конете, а те да се настанят вътре при огнището. От игуменската килия се показал млад калугер: “Ела, бре голобрадо!” – извикали го турците и му подали юздите на конете. Дядо Пеньо изтръпнал.... “Момчето в килията ли е” –“Дръж си юздите!” бил отговорът и кираджията познал Левски. След почерпка турците и кираджията тръгнали към Габрово, а калугерчето останало в манастира.


Интересни са случките с Левски. Интересно е как всички турци са го търсили и как никой не е успял да го познае, защото много са били лице в лице с него, а не са успявали да го познаят. Определено можем да кажем, че сам Господ е пазил нашия Левски. И че сам Сатаната го е предал... и то облечен като божи служител... Честно да ви кажа, вторият разказ го прочетох току-що, като го копирах тука. Добре че нещо ме прихвана, та взех да си чистя имейла от тоновете глупости вътре... Искам да се извиня на господин Данаил Гешев и да му благодаря още веднъж за хубавите спомени. Живи и здрави да са хората като него, които все още пазят спомена жив. Поклон!

Купи реклама - помогни на децата!

Здравейте, приятели!

Сигурно се чудите какви са тия линкове "Купи реклама - помогни на децата!", сочещи към форум Предприемач.ком?

Това е една благотворителна кампания, ако може да се нарече така. От миналата година "виси" това, зеленото кубче на happy7 - това също е продадена реклама. За една година сайта плати 60 лева. Скоро след това съвестта започна да ме гризе и си казах "Не ща аз грешни пари!". Вярно е, че сме в криза, вярно е, че в България тарикатщината е на почит, и че се правят пари от всичко, ама не е точно така, или поне не трябва да е така! Трябваше да върна парите по някакъв начин, но да ги върна на рекламодателя?? Няма голяма файда от тая работа. Трябваше да ги дам някъде за добра кауза, където да са наистина от полза. Позачудих се, дали да ги дам на някоя църква, ама като се сетя какви тумбаци имат 80% от свещениците,пък и Богу пари не са нужни, реших, че няма и това да е. По-добре щеше да е да ги даря на дом за сираци, това и остана последното решение. "Миналата година успях да продам реклама, защо да не успея и сега?" си казах и написах публикацията във форума. Избрах да пиша точно там, защото с някои от колегите, от Предприемач.ком се знаем вече от години, а и там сме уебмастърите - там се движат сайтовете, т.е там е перфектната почва за една такава интернет кампания.

Очакванията ми се потвърдиха и малко след като пуснах публикацията, колегата Радев се отзова, а после и други писаха, и дариха. Като пиша тия редове, са минали два дни от кампанията, и вече има 4 закупени линка, както и предложение за помощ от два други сайта.

Ако имате сайт и искате да помогнете - пишете коментар тук, или най-добре ми пишете един имейл. Ако пък нямате сайт, можете да помогнете като разпространявате тази публикация, или онази от форума.

Нека в името на Левски, направим едно добро дело!

Предсмъртното писмо на Левски

Байовци,

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз неведнъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди” Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Васил Левски