неделя, 13 януари 2013 г.

Нека помогнем, българи!!

Здравейте всички! Надявам се, че сте прекарали едни чудесни Коледни празници със семейството, както и добре сте посрещнали новата година, пожелавайки си куп неща, които старата, не е могла да ви даде. Пожелавам на всички да бъдете живи, здрави, весели, засмяни, щастливи, успешни, късметлии и паралии! Да не забравя и любовта - пожелавам ви и много любов!
Може би някои от вас се чудят, защо пропуснах всичките "новини" около опетняването на Апостола в последно време, но не е сега момента да ви обясня. Ще стане по-нататък във времето.

Днес ви пиша с една молба, с един призив за помощ - Александър Димитров от Ямбол е на 24 години. Александър претърпява инцидент (падане от шестия етаж) и сега е в будна кома. Момчето се възстановява, но въпреки това му е нужна още една, поредна, операция, както и рехабилитация, за да може да се възстанови напълно. Има само две "малки" подробности :
1. Нужната операция не може да се извърши в ямболската болница
2. Семейството на Сашо не може да се справи само с всичките разходи, нужни за възстановяването на сина им.
Знам, че през януари и февруари през блога минават около 10 000 човека. Знам, че всичките тези 10 000 човека са хора, патриоти и с добри сърца. Надявам се поне една част от тези 10 000 човека, които имат добри сърца, да имат и възможността и желанието да протегнат ръка на един млад човек, който е само на 24 години, а е в такова тежко състояние. Можем да помогнем на Сашо да оздравее! Нека го направим! Помогнете отново да върнем усмивката на този млад човек на лицето му!


Как можете да помогнете? Идете на адрес http://helpalex.net, вдясно пише банкова сметка, както и бутон за дарение, чрез paypal. В секцията 'Свържете се с нас' можете да откриете името и телефонния номер на бащата на Александър - който е от Ямбол може да помогне с нещо на място! Свързах се с него, чрез имейл, за да предложа бутон за дарение, чрез epay, защото е по-използван от paypal, тук, в България, но не знам дали ще сложат. Лично аз ползвам и двете и ще направя дарение с paypal.

Цяло чудо е, че след падане от шестият етаж, човекът е жив! Това е доказателство, че му се живее и че Някой, там, горе, го обича!! Нека не го оставим да си отиде, просто ей така!! Нека му помогнем, нека го спасим!!! Нека му помогнем!!!

Нека помогнем, Българи!!!!!

И сега, за хората, които стигнаха с четенето чак до тук... Вече четвърта година поред се събират пари чрез този блог и се прави дарение. Тази година дарението ще бъде за Александър, като ще му стискаме палци да се оправи!!
Ако измежду всички вас, има някой, който е уебмастър или просто търси евтина реклама - тук е мястото и сега е момента! Минимума за реклама е 1 лев на месец, т.е за 1 година са 12 лева. Няма максимум - всеки дава колкото може. Т.е вие сами си избирате колко да отделите от бюджета си.
Освен това, колега от форума на Предприемач, реши да продава своята книга "37 ефективни начина да УДВОИТЕ продажбите си!" , като спечелените средства също ще отидат за дарението! Цената на книгата е 4 лева, а плащането става с paypal и epay. Ако има заинтересовани, нека да ми пишат имейл на valentin.petlov@gmail.com . Проверявам си мейла няколко пъти на ден. Парите се събират до края на февруари.
Защо го правим? Защото не искаме да оставим поредната добрина "ненаказана" ;)) Нека помогнем!!

Послепис : Ако не можете да отделите финансови средства, разпространете този зов за помощ във фейсбук, twitter, pinterest и за която социална мрежа се сетите! Кажете на хора, които могат да помогнат. Това също е помощ! И то огромна! Благодарим!

сряда, 25 юли 2012 г.

Пак за Левски...

Над тефтерчето на Левски
Дамян Дамянов

"НАРОДЕ????"

...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал - ако е кал? - сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат!
Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения - него - да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ "свещен"...
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял - "Народе????"
Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи.


Чувствам се странно - две думи на кръст не мога да вържа... Днес благодарим на Станислава Георгиева, която сподели стихотворението "Над тефтерчето на Левски" , написано от Дамян Дамянов. Има и още нещо - клипче с мисли на Левски, но за съжаление аз не мога да го изгледам, затова предоставям тази възможност на вас - http://vbox7.com/play:a9f076b6ba .
Благодарим ти, Стаси!
Нашите герои ще са живи, докато ние сме живи и ги носим в сърцата си!

вторник, 10 април 2012 г.

Кой разплака Васил Левски?



За вас не знам, аз не мога повече... Светът върви напред, а България си прави "кръгчета" . То и самият живот си е колело, но ако е така, това значи, че моментът на истината наближава - или отново ще е "Свобода или смърт" или отново ще се загубим... и този път може да е завинаги... Спи, Дяконе, не се събуждай! А народът... Той защо спи?
No Name е прав... Левски плаче... Всички борци за свобода плачат... България плаче... А народът? Той какво прави? Обикаля по моловете, граби от грабо и се оплаква, че няма пари...
Ах, защо, родих се днес...

неделя, 11 март 2012 г.

из Немили-недраги

из Немили-недраги
глава единадесета



Едничкият фотографически портрет, който имаме от Васил Левски, по злочестие, не дава ни най-малка идея за един человек, надарен с такава силна воля и характер. Изкуството не е могло да представи изразителното му лице, осветлено от величието на една идея, която го вдъхновяваше и гореше.
Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав! Той беше като Тотя войвода голям песнопоец; и не един път букаците на Стара планина са еквали от гласа му1. Когато посещаваше Букурещ, той заедно с известията за устрояване комитетите донасяше Каравелову в дар шарени, криви, читашки чибучки. Това щастливо настроение беше нужно негли да крепи бодростта му сред всегдашната борба с апатията и подозрителността на роба.
Но когато беше потребно, ставаше друг. Ясността му изчезваше от лицето, погледът му добиваше сериозно изражение, гласът му беше глас, който налага, който заповядва; словото му, просто и безизкуствено, вълнуваше, смущаваше, убеждаваше. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения, повдигнати въпроси, разбудени жажди. Известността му бързо порасна, влезна в хижата, развълнува градовете, изпълни планините. Словото му будеше человеците, името му будеше населенията. Една нощ той в Пазарджик говори: резултат беше записванието на един милион гроша самоволни пожертвувания! Той често беше груб, не гъделичкаше никого, защото проповядваше една длъжност, а не едно учение. Недостатъкът на знанията му се изкупуваше с напредничавостта на понятията му. Огорчен еднаж от дивотията и суеверието на някои селяни, той им каза гневно:
- Вие ще станете хора само когато проядете месо в сряда и в петък!
Попитаха го един път селяните от Софийско, дето той устройваше трескаво комитети:
- Бай Василе! Когато се освободи България, кого ще си турим цар?
- Ако се бием с турците само за цар, то сме глупци. И сега си имаме султан. Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство - отговори Левски навъсено.
- Ами ти каква служба ще вземеш тогава?... Зер, пада ти се най-първа служба.
- Никаква. Ще ида у други поробени народи, да правя това, което правя тук сега.
И той говореше искрено.

(цъкнете на заглавието, за да прочетете целия разказ)